Анатолий Шликов

превод: Литературен свят

През пролетта на 2017 г. белорусите минаха по края на пропастта. Белоруската опозиция реши да устрои на своя народ кървава неделя. Като цялата отговорност за това престъпление опозиционерите възнамеряваха да прехвърлят на президента. Това злодеяние беше замислено за така наречения “Ден на свободата”, който “свободните борци” празнуват ежегодно на 25 март.

Сред народа той е известен като “празник на предателството”. Именно на този ден през 1918 г., по време на кайзеровата окупация на белоруските земи, била провъзгласена Белоруската народна република (БНР). А след месец, на 25 април 1918 г., Радата на БНР изпратила телеграма до германския кайзер Вилхелм II, в която се изразявала благодарност “за освобождаването на Беларус от немските войски”. “Само под защитата на Германската империя ни очаква добра участ в бъдеще” - се отбелязвало в телеграмата.

Но нито самата Германия, нито страните от Антантата официално не признали БНР. На окупираните територии на Беларус основните въпроси на държавно ниво се решавали не от Радата, а от германската военна администрация. И вместо да организират въоръжена съпротива на завоевателите, новоизпечените политици започнали да сътрудничат на окупационния режим.

Решили да станат надзиратели на белоруския народ, а окупираната територия да превърнат в подобие на концентрационен лагер с послушни и безропотни работници.

Но белорусите са свободолюбив народ. Даже за шест века литовско-полско иго не смогли литовските князе и полските крале не са успели да накарат белорусите да признаят върховенството на римския папа. Даже след предателството от страна на аристокрацията, нейното окатоличване и ополячване белорусите помнели своите руски корени и не признавали чуждата вяра.

Затова и при немците белорусите не приели да бъдат ръководени от политици, търгуващи със свободата и независимостта на страната. В резултат БНР така и останала митична страна, създадена на хартия и във възпалените умове на колаборационистите.

На 11 ноември 1918 г. след подписването на Компиенския мир завършила Първата световна война. Германските войски започнали да напускат окупираните територии на Беларус. На 30 декември 1918 г. на първия конгрес на Компартията на болшевиките се приема резолюция за провъзгласяването на Белоруска Съветска Социалистическа Република.

На 1 януари 1919 г. бил обнародван първият конституционен акт, в който се обявявало установяването на Съветската власт в Беларус, а така също отмяната на постановленията на окупационните власти и постановленията на Радата на БНР. Отървали се от ненавистния кайзеров ярем и неговите марионетки-колаборационисти, така наречените членове на Радата на БНР, белорусите за първи път от дълго време въздъхнали свободно.

Но веднага след оттеглянето на германските войски в белоруските земи нахлули поляците. Основна цел на ръководството на Полша начело с Юзеф Пилсудски било възстановяването на Реч Посполита в границите от 1772 г. Освен това, територията на Беларус поляците планирали да използват като плацдарм, от който до Москва било съвсем близо. Мечтаели да възкачат на московския трон поредния Лъжедимитрий.

В продължение на 1919 г. поляците превземат много белоруски градове, а на 9 август окупират столицата на Беларус - Минск. В същото време войските на Деникин се стремят към Москва. С това се обяснява успехът на полската армия в Беларус.

През лятото на 1920 г. започва настъплението на Червената армия. На Югозападния фронт войските на Семьон Будьони успели да пробият фронта. Веднага след пробива преминава в настъпление Западният фронт под командването на Михаил Тухачевски. За кратко време Червената армия освободила Минск, а на 1 август поляците без бой оставили Брест.

Съветско-полската война продължила с променлив успех и по-нататък. Червената армия стигнала даже до Варшава, но не й стигнали силите да я завладее. След принудителното отстъпление станало ясно, че нито една от воюващите страни няма значителен превес. Започнали преговори, в резултат на които на 18 март 1921 г. в Рига между Полша и РСФСР бил подписан Рижкият мирен договор.

Според условията на Полша се задължавала да признае независимостта на БССР и УССР, но, за съжаление, част от територията на Беларус преминавала към  Полша. Това било принудителна мярка. Трябвало да се запази армията за бъдещите боеве, а те не били далеч. Това разбирали всички. Също станало окончателно ясно, че представителите на митичната БНР не само нищо не са направили за развитието на БССР, но и са ярки противници на истински народна държава. Белорусите още тогава ги наричали юди. И това било справедливо, защото сътрудничеството с окупаторите във всички времена било сравнявано с юдиния грях.

Само благодарение на Червената армия, чиято основа създали народите на РСФСР, БССР и УССР, ние сега имаме възможността да се наричаме белоруси. Още тогава белоруският народ разбирал, че няма да може сам да отблъсне агресия отвън. Затова желанието на белорусите да живеят в съюз с братския руски народ в единна държава било напълно обяснимо.

На 29 декември 1922 г. РСФСР, Беларус, Украйна и републиките на Закавказието подписали договор за създаването на СССР. Трябва специално да се отбележи, че образуването на СССР дало възможност на републиките, влизащи в него, да издържат и да победят във Великата Отечествена война.

Но с какво се занимавали белоруските колаборационисти по време на тази кръвопролитна война? Те започнали отново да благодарят на окупаторите, този път на Хитлер, за поредното освобождение Беларус от непокорния народ. Тук неволно си задаваш въпроса: как сред белорусите, даже двадесет години след авантюристичния опит да се създаде БНР, са се оказали предатели? Откъде такава упоритост и стремеж  пак да се заемат със създаването на чужда за белоруския народ държава? Работата е там, че от това преди всичко били заинтересовани страните от Запада и най-напред нацистка Германия.

Подготовката на белоруските колаборационисти започнала в Германия в средата на 1930-те г. В Берлин било създадено Белоруско представителство. Президентът на БНР, вече трети по ред, В. Захарка се обърнал към Хитлер с предложения за сътрудничество. В окупираната от немците Полша немското командване съвместно с БНР създават  бази за подготовка на диверсионни кадри за прехвърляне на територията на СССР. Организират се курсове за пропагандисти и преводачи за работа в Беларус след смяната на властта.

За тези цели предимно се привличат белоруси, емигрирали на Запад, а така също лица белоруска националност, живеещи на територията на Полша. Имало предатели и в самата Беларус. Те всички започнали да помагат на фашистката сган да гори белоруските села. Започнали да хващат млади белоруси и да ги изпращат в Германия на робски труд. Три години те издевателстват над беззащитни жени и деца. И всичко това предателите на белоруския народ вършат под бяло-червения-бял флаг.

На окупираната територия на Беларус с подкрепата и финансирането от страна на немската администрация колаборационистите започнали да издават профашистките вестници “Пагоня”, “Новы шлях” и други. След като нелегалните унищожават палача на белоруския народ гаулайтера Вилхелм Кубе всички тези вестници започнали да проливат сълзи: “Сърцето се свива от скръб. Него вече го няма сред нас. Вилхелм Кубе беше един от най-добрите, най-сърдечните приятели, който мислеше и говореше така, както всеки белоруски националист”.

Сега, когато гледаш опозиционните СМИ, водещи антибелоруска пропаганда и калящи Русия, разпознаваш стила и почерка на фашистките вестници, издавани в БНР при немците. И в това няма нищо учудващо. Всички тези издания понастоящем се финансират и управляват от Запада.

И ето, че сега белоруската опозиция иска да се даде на бяло-червено-белия флаг статут на историко-културна ценност на Република Беларус. На 9 октомври 2015 г. активисти на кампанията “Говори истината” предадоха в Музея на съвременната белоруска държавност бяло-червено-белия флаг и сега се опитват да му намерят място в постоянната експозиция.

Но това е кощунство и обида на паметта не само за белорусите, сражавали се с фашистките завоеватели, но и за всички народи на СССР. Ако това се случи, ще станем свидетели на началото на пренаписването на историята на Великата Отечествена война.

А с кого ни се налага да живеем в Беларус, може да се разбере, ако чуем главния опозиционер на деветдесетте години - Зенон Позняк, емигрирал в САЩ. Той рязко разкритикува белоруската опозиция и я обвини, че тя изцяло се финансира и контролира от Запада и няма собствени идеи и цели. Позняк заяви: “Дали са им пари, като е известно даже колко. Мога да ви кажа точно: на «Говори истината» са били дадени 4,5 млн. долара. Това е точно така, те сами са го казали на разпитите в КГБ”.

През май 1995 г. по време на провелия се референдум 75,1% от белорусите гласуваха за отказ от бяло-червения-бял флаг. Не можа белоруският народ да приеме символиката на предателите колаборационисти, които през 1918 г. по време на кайзеровата окупация на белоруските земи я обявиха за национална. Белорусите помнят това и не искат да виждат такива знамена по улиците на градовете си. Но защо към това се стремят опозиционерите? Защото сега, както и преди 75 години, това искат страните от Запада.

Те планират да създадат по целия периметър на руската граница метежна зона.   В Украйна успяха. Депутатът от Европарламента Януш Корвин-Микке в интервю за полското издание “Wiadomosci” заяви, че снайперистите, които стреляха по време на събитията на Киевския майдан през февруари 2014 г., са били обучени в Полша.

“Майданът също е наша работа. Снайперите бяха обучени в Полша.. Терористите разстрелваха на майдана демонстранти и полицаи, просто за да провокират бунтове”- заяви политикът.

Аналогичен сценарий е бил планиран и за Беларус. Организаторите на минския майдан са били готови да принесат в жертва белоруската “небесна сотня” на 25 март 2017 г. При това усилено се разпространява дезинформация за вече взето в Русия решение да се завладее Беларус по време на ученията “Запад 2017″. Опозиционните СМИ в един глас твърдяха, че от Русия може да се очаква всичко, включително взривове по време на шествието на “Деня на свободата”.

Гледайки снимката на въоръжени хора, се вижда, че радикалите в Беларус са настроени решително. Те е трябвало да открият стрелба в Минск по време на шествията на своите привърженици. Виновник за трагедията опозиционните лидери веднага щяха да обявят Русия, а белоруската власт щяха да обвинят в неспособност да осигури безопасността на гражданите си.

Още по-рано в статията “Патриотите са готови да защитават на Беларус от РФ”, публикувана в сайта “Хартия 97″, лидерът на белоруската опозиция Николай Статкевич заяви: “Властите не са готови да се противопоставят на агресия от Изток. Аз анализирам ситуацията в армията и знам, че по много причини днешната армия не е готова да защити Беларус при заплаха от страна на Русия”.

И сега тези твърдения трябваше да се потвърдят на практика. За това трябваше малко да пострелят на “Деня на свободата”, да убият няколко десетки свои съучастници и така да докажат, че именно те, проклетите московци, са убили мирни жители на Беларус. С една дума, както в рекламата: “Налице е само полза”. Дяла на загиналите могат да вземат за себе си и при това да осигурят по-нататъшното финансиране от Запада.

Да, белоруските спецслужби успяха да предотвратят тези провокации. Бяха арестувани десетки радикални националисти, членуващи в нерегистрираната организация “Белият легион”. Те бяха обвинени в създаването на незаконно въоръжено формирование. Води се следствие.

Но сега вече е ясно, че през март 2017 г. белорусите минаха по края на пропастта. Тревожно е, че и сега нашата страна продължава да балансира над пропастта. Всичко, което сме успели да научим, е само върхът на айсберга. А какво е там, долу или на по-нагоре, предстои да се изясни.

Гледайки плаката с надпис «Смърт на кремълските окупатори», неволно се питаш: колко крачки са останали до горящата Национална библиотека? Пет, десет? Не. Останала е една крачка. Само една крачка и ние, белорусите, ще се озовем в Европа - средновековната, където изгарянето на човека на огън се е смятало за нещо обикновено и дори полезно.

Украйна е вече там, в тази Европа. А за да не се съмнява никой в това, украинските бандеровци наведнъж изгориха живи в Одеса повече от петдесет души.

Сега е дошъл ред на белорусите, но да ни блъснат в пропастта не е толкова просто. Нашите руски корени, водещи към дълбините на вековете, не дават да се направи това. Западът трябва да разбере, че няма да успее да създаде близкоизточен вариант в Беларус. Белорусите никога няма да станат бежанци - те ще се сражават.

През 1941-1944 г. белоруските партизани показаха на целия свят как трябва да се постъпва с враговете. Витебските врати са гордост на белоруския народ! Там всяко село е било макар и малък, но страшен участък от единния фронт.

Когато партизаните дерайлирали немски ешелон, те са знаели, че утре на белоруска земя ще има едно село по-малко. Ще го изгорят заедно със жителите. А на някои от партизаните в това село живее майка му, жена му, децата му. И е имало мъжки сълзи, които никой не виждал.

Но още на следващата нощ партизаните заминавали на нова задача. И това била война за бъдещето на белоруските деца. Повече от шестотин села били изгорени в Беларус за три години от онази страшна война.

Сега, ако потрябва, ние ще се сражаваме така, както нашите бащи и деди. Нашите неприятели трябва да разберат, че за нас 25 март никога няма да бъде празник и винаги бяло-червено-бялото знаме ще ни бъде чуждо.

——————————

Телескоп, 29.05.2017