Анатолий  Шликов

превод: Литературен свят

През 2017 г. се навършиха 222 г. от времето, когато руският народ през 1795 г. напълно завърши освобождението на белорусите от полско владичество. Но сега белоруската опозиция се опитва да докаже, че Русия не е освободила Бяла Рус, а я завладяла.

В отговор на това твърдение ще зададем на нашите “съзнателни историци” само един въпрос: “Защо и срещу кого през 1436 г. в Великото Литовско княжество беше въведена инквизицията?” Но може ли да се очаква от тях правилен отговор, щом са готови да повтарят всяка лъжа с единствената цел - да изпросят от западните си господари поредната порция грантове за своите уж научни и политически изследвания?

Затова на този въпрос ще се опитаме да отговорим сами: “С огън и меч превъзпитавали владетелите на Великото Литовско княжество и Реч Посполита нашите предци, изповядващи Православната вяра. В чужда държава живели белорусите, и чужди владетели били за тях литовските князе и полските крале”.

“През 1751 г. римският папа издава специална була за католиците в Полша и Литва, в която обявява, че прощава на католиците греховете за сто години напред за тяхната преданост към папата. Папската була въздействала на поляците, те още повече се “разпуснали”. Обезумявайки от фанатизъм, те угнетявали бедните православни белоруси и, лъжливо смятайки, че служат на Бога, с още по-голямо ожесточение ги вкарвали в унията”. (Архиепископ Димитрий. Витебската епархия: история и съвременност. Минск, 2011. с. 91)

Няколко десетилетия след тази злополучна була станало тайно споразумение между папа Урбан VIII, полския крал Сигизмунд III и литовския канцлер Сапега с цел изкореняване на Православната вяра в Бяла Рус. При това те са разбирали, че за да постигнат целта си, трябва да изтребят самите православни християни.

Но решително били настроени и предците на белорусите. Така, през 1620 г. на провеждащия се във Варшава сейм посланици от Бяла Рус поискали от Полша свобода за Православната вяра и възстановяване на йерархията.

Научавайки това, полският крал, казал в гнева си: “По-скоро бих се лишил от короната си, отколкото да ви дам йерархия”.

В отговор на това жителите на Витебск заявили за своята привързаност към Православието. Това решение било толкова единодушно, че във Витебск останали едва няколко униати. Витебският воевода, виждайки такова възмущение срещу кралската власт, събрал в управата съд над метежниците. Но жителите на Витебск отказали да приемат униатството и “с вопли и заплахи хвърлили шапките си накуп пред управата в знак на неподчинение, а след това и ясно въстанали”.

През 1648 г. Богдан Хмелницки вдига казаците от Запорожието на въстание срещу полския гнет. Към тях се присъединяват жителите на белоруските градове Бобруйск, Пинск, Мозир и Речица.

“Жителите на тези градове, присъединявайки се към казаците, поискали с оръжие да спечелят свобода за Православната вяра. По заповед на полския крал срещу въстаналите градове тръгнал гетман Радзивил.

В Бобруйск казаците, виждайки невъзможността да издържат срещу гетмана, всички се запалили сами.

Пинск също бил разорен до основи, и всичките му жители избити, защото никой не искал да се предава жив.

Същата участ постигнала и Мозир; и в Мозир всички жители загинали в бой, а градът бил разорен до основи.

Завършвайки с Мозир, Радзивил се насочил към Речица, но натам побързал атаманът на Хмелницки Гладки, който разбил гетмана напълно и го накарал да избяга в Слуцк”. (Спомен за древното православие в Западна Рус. Москва, 1867)

Това била война на изтребление. Сега се замислете: изтерзана, обезкръвена, превърната в пепелище, разделена между езичници и друговерци, но въпреки всички изпитания, Бяла Рус намерила в себе си сили да се възроди отново и след 560 години да се съедини със своите братя-руси.

Що за сила е това, която близо шест века поддържала стремежа и желанието на нашия народ да бъде свободен? Това, разбира се, е Православната вяра.

Трябва да се обърне внимание на това колко често избухвали въстания в Бяла Руси срещу ненавистния религиозен гнет. Това се случило през 1385, 1432, 1435, 1481, 1492, 1494, 1499, 1508, 1594, 1599, 1601, 1618, 1621, 1623, 1627, 1633, 1646, 1648, 1649, 1650, 1651, 1652, 1653 години.

И след всяко въстание имало хиляди и хиляди екзекутирани. Но ако бяха признали православните християни върховенството на папата - нямаше да има никакви екзекуции.

Не, не биха могли да сторят такова предателство предците на белорусите, защото това е юдин грях. И затова не са жалели живота си, и се е ляла кръвта на мъчениците.

Има една известна истина: нито една държава, която няма единство вътре в нея, няма да издържи пред противника. В Полша нямало такова единство. Опитът за насилствена уния на православните християни в Бяла Рус не засилил, а обратно, отслабил Полската държава.

Стремежът на поляците да наложат на белорусите чужди за тях култура и вяра бил предварително обречен на провал. Нашите предци имали своя култура, своя вяра и главното - руска душа.

Не разбирали поляците, че вярата за белорусите била по-скъпа от собствения им живот. Да започнат война с народа на Бяла Рус било безумие както за литовските князе, така и за полските крале. Отначало Великото Литовско княжество изгубило своята държавност, а след него и Реч Посполита.

Най-интересното е, че полският крал Баторий не бил глупав и казвал: “Нищо не причинява толкова бързо отслабване и падане на държавата, както насилието и преследването на вярата”. Но това разбиране не му попречило след превземането на Полоцк през 1579 г. да отнеме от православните християни всички манастири и църкви и да ги даде на йезуитите.

Това била фаталната грешка на крал Баторий. Народът на Бяла Рус разрушил Реч Посполита отвътре, а след това би ли могла държавата да се противопостави на натиск отвън? И затова били неизбежни всичките три разделяния на Полша. Като следствие, през 1795 г. великоруският и белоруският народ се съединили окончателно.

Сега белоруската опозиция се опитва да докаже, че народът на Бяла Рус бил срещу това обединение. Но това не е така. Още през 1772 г., след първото разделяне на Реч Посполита и освобождаването на Витебск, онази част от нашия народ, която останала във властта на полското правителство, в прошение до руската императрица Екатерина Велика изказала следната съкровена мисъл:

“Някога и за нас ще изгрее слънце, когато се присъединим към единоверна Русия и се избавим от полското иго! “

Иначе и не би могло да бъде. Белорусите прекрасно разбирали, че техният враг е не Русия, а полският пан и латинският йезуитизъм. Белорусите с радост отхвърлили ненавистния ярем на литовско-полските потисници. И католическите мисионери били принудени да кажат в сърцата си: “Груб и вкаменен в схизмата народ”.

Такова изказване на враговете по техен адрес белорусите възприемали като похвала, защото изразът «в схизмата» в смисъла на онези години означавало «в православието». И кой след това ще посмее да заяви, че руската държава е завладяла Бяла Рус?

Сега често си задаваме въпроса: как да се възпита, как да се създаде чувството на патриотизъм в младото поколение? Ние разбираме, че бъдещето на нашата държава ще зависи от нашите деца и нямат ли те това чувство, значи, ние няма да имаме убеденост, че няма да продадат и предадат те Беларус, която ще им оставим в наследство.

Да, в училище им преподават история. Но защо те не знаят за подвига на православните християни, благодарение на когото ние, белорусите не сме се разтворили сред поляци и литовци, а и сами сме научили много? Именно този подвиг трябва да стане пример за белорусите. Но вместо това ни предлагат да водим своето историческо летоброене от литовския канцлер Сапега и гетмана Радзивил.

Сега ние питаме белоруските идеолози и историци, защо са направили от тези палачи национални герои? Защо учат нашите деца в училищата, че за белорусите това е било време на най-голям разцвет?

А в страната ни има такива градове като Могильов, Пинск, Бобруйск, Мозир, Речица, Витебск и много други, жителите на които загинали в бой, защитавайки нашето бъдеще, макар и преди много векове. Без техния подвиг нямаше да го има и подвига на белоруските партизани през 1941-1944 г.

Ние, православните християни, заявяваме, че през всички тези шест века белоруският народ е водил освободителна война и ние не искаме тази война да остане неизвестна. Ние трябва да разказваме на децата си за подвига на нашите предци и с техния пример да възпитаваме подрастващото поколение като патриоти на нашето Отечество.

Ние смятаме, че връзката между много поколения белоруси трябва да бъде непрекъсната, и само тогава ще избегнем грешките на миналото и ще успеем да съхраним своята независимост.

Сега ние виждаме, че част от нашето общество започва да забравя, че русите са проливали кръвта си за нас, белорусите. Никой не иска за това да падаме в краката им, но трябва да помним кой ни е освободил след шест века неволи.

В онова далечно време през такива изпитания е минала и Русия. Когато гледаме паметника на Кузма Минин и княз Дмитрий Пожарски, виждаме, че Русия е благодарна на своите герои. Но защо няма такава благодарност към героичните ни предци у нас?

Ние, белорусите, трябва да изобразим в камък, бронз стремежа на предците ни да бъдат свободни, трябва да покажем, че това е станало възможно само в съюз с нашите братя-руси.

Именно такъв паметник трябва да издигнем в Беларус. И белорусите, сражавали се за своята свобода шест века, и русите, дошли им на помощ, са достойни за този величествен паметник. Ние вече започнахме събирането на средства!

И тогава в продължение на векове и хилядолетия нашите потомци ще му поднасят цветя.

——————————

Телескоп, 28.04.2017 г.