ОВЦА И ВЪЛК
басня
В една снежна зимна нощ овца и вълк се разговаряли. Разбира се, овцата била в кошарата, а вълкът - отвън.
- Излез, овчице - говорил сладко-сладко вълкът. - Защо търпиш господството на овчаря? Той дои всяка сутрин млякото ти, стриже всяка пролет вълната ти и в края на краищата те изяда.
- Но той се грижи за мене - отвръщала смирено овцата.
- Пфу! Какво овчедушие! Ела с мен в гората. Там ние не ще имаме нужда от ничии грижи, а горди и смели сами ще намираме храната си. Дори - ти ще видиш - на овчаря и на неговите верни кучета страх ще задаваме!
Помислила овцата, помислила (колкото овца може да мисли, разбира се), поколебала се за минутка-две, па излязла.
И тръгнали овцата и вълкът за гората.
Но когато навлезли в дивата гора, вълкът се спрял, изсмял се хищно и рекъл презрително:
- Овца!
И я изял.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 3, 22.11.1930 г.
