ДРУГАТА ЛИТВА: СВЕТИЯТ КНЯЗ ДОВМОНТ ПСКОВСКИ

Иван Таляронок

превод: Литературен свят

Съвременна Литва е едно от най-ястребовите гнезда на НАТО.

Литовският политически елит се отличава с устойчив висок градус на русофобия. На «Голямата шахматна дъска» територията на Литва се разглежда като най-важния плацдарм за натиск на Изток. В Литва, например, са разположени най-важните центрове на идейна и политическа подготовка за бъдещия преврат в Белорусия, чиято цел е да бъде измъкната от Руския свят и да бъде анексирана поредната страна от православната цивилизация.

Защо заговорих за това на втори юни?

Защото на този ден в православните храмове почитат Довмонт Псковски.

Той не е просто православният литовски княз, защитил от Drang nach Osten руския Псков. Името му ни кара да си спомним за съществуването на другата, малко известна днес Литва.

Било е време, когато древните литовци и русичи се побратимявали, сражавайки се заедно с татарите при Сините води, и с поляците при Холм и Белз, и с тевтонците при Грюнвалд. Може би е било трудно тогава да се намери сред знатните родове на Великото литовско княжество семейство, в което да не се съединяват руски и литовски корени. Във възникналите политически разпри русини и литовци не се делели по национален признак. Загубилите опозиционери нерядко търсели убежище в североизточна Рус и ги приемали, без да гледат дали е литовец или русин. Даже били избирани за князе, както в случая със заминалия за Псков Довмонт.

Принципът на братството между народите и веротърпимостта, характерен за ранна Литва, я сближавал с православната византийска цивилизация. Този принцип станал фундамент за строителството на най-силната държава в Източна Европа. Руските княжества на територията на съвременните Белорусия и Украйна охотно се присъединявали към тази държава - не било срамно да станат равни сред равни.

Руснаците виждали в ранната литовска система защита и от татарските баскаци, и от западните кръстоносци.

Литовците охотно приемали от нашите предци културните достижения - писмения език и кирилицата, мнозина се кръстили в православни църкви.

Създавала се продуктивна симбиоза между народи и държавата се разпростряла от Балтика до Черно море като в по-голямата си част не с огън и меч, а като доброволно обединение.

Впрочем само през тринадесети век руско-литовските войски отблъснали минимум пет кръстоносни похода, в които освен немци-тевтони, участвали поляци, унгарци, чехи - натурален Евросъюз!

Защо това славно начало се превърнало после в безславен край?

Два века се колебало Великото Литовско княжество между православието и католицизма. Везните клонели ту към едната, ту към другата страна. В полза на православието - вярата на най-близките съседи, сънародници, братя по оръжие. В полза на католицизма - могъществото и блясъкът на цяла съседна Европа, перспективата от съюза с немци, поляци и унгарци, почести от папата.

Случвало се е велик княз на Литва да стане дори православен монах - приелият подстрижение в Галиче син на Миндовг Войшелк.

Но католическият свят надделял, натежал. След Кревската уния свършил принципът на веротърпимост. Привилегии получили католиците и колебаещата се част от аристокрацията се хвърлила да се «прекръщава». Приблизително със същата бързина, с която през деветдесетте години на ХХ век вчерашните секретари на районни комитети и републикански ЦК се пишеха либерали.

Православните се опитали да отстоят правата си със силата на оръжието, но не успели. На католиците помагал консолидираният Запад, а Рус, която би могла да подкрепи православната партия, била твърде потънала в борба с Ордата.

След поражението на вожда на православната партия Свидригайло през 1435 г., бъдещите белоруси и украинци задълго станали народи без аристокрация, довчерашните ни князе заминали за Москва или се превърнали в шляхта, а литовците окончателно и безвъзвратно приели католицизма и европейските правила за държавност.

Белорусите и украинците загубили от унията най-много от всички, но и литовците нищо не спечелили. Три века след «евроинтеграцията», гордият народ, чиито победи гърмели от море до море, се превърнал в селска нация, напълно отстъпила пред полското доминиране. Нямало с какво да се гордеят, освен с картофените цепелини и жемайтийските млини.

Но в Русия помнят героите на другата, несъстоялата се Литва, които не пожелали да се евроинтегрират и застанали под стяговете на Светата Рус. Помнят богатирите от Куликовската битка, кръстените литовски князе от смесен произход - Андрей Полоцки и Дмитрий Брянски. Помнят Айгуста-Анастасия - жената на великия московски княз Симеон Горди. Помнят София - съпругата на Василий Първи.

Помнят и Довмонт Псковски, приел кръщението под името Тимофей. Довмонтов град се нарича втората линия на грандиозните крепостни съоръжения на Псков.

Здравите литовски групи се влели в друга велика държава. В държавата, която запазила принципа на братство между народите и затова успяла да се разпростре вече не от море до море - а от океан до океан.

В нашата велика Русия.

В лоното на която, впрочем, се възродила и Беларус.

Но това вече е друга, белоруска, а не литовска история.

——————————

http://rusnext.ru/, 02.06.2017