ИДИ, МОЙ СТИХ…
***
Иди, мой стих, иди сред тях,
сред мойте съдници и братя,
които в труд и в плач, и в смях
превръщат в Ханаан земята.
Другар и зов бъди ми ти,
води ги и ги вдъхновявай.
Невежеството им прости,
но низостта им не прощавай!
1965
***
Не ме упреквай, че си служа
с ония, грубите слова,
които - казваш - че едва
ли са товар за речник нужен.
Аз грешник съм, а не светец,
и в страсти разни се увличам.
И как - кажи ми - да наричам
подлеца, ако не подлец?
1965
***
… И аз не питам : в тоя свят защо съм?
Тревожният поток на мойте дни
е свеж, игрив, като реката Осъм,
в която къпах се на младини.
И моите мечти са все тъй млади,
в душата ми до днес все тъй цъфти
смехът на нацъфтелите ливади,
които съм косил на младини.
1965
***
Няма птица с едно крило,
нито пролет без слънце бушува.
Тъй ще бъде и тъй е било,
откак белия свят съществува.
Ние с тебе сме две същества,
две крила на една накипяла
и ревнива душа.
Затова
аз не вярвам в нашта раздяла.
1966
***
Когато зимата с нечуван мраз
скове потоците и езерата
и просне бял саван - вий и тогаз
не вярвайте на ледения вятър.
А вслушайте се как изпод леда
непримирим потокът жив клокоти
и ви вещае свойта свобода,
че той самият извор на живот е.
От опит знае той, и знай добре,
че напролет ще загърми водата,
че никога не може да умре -
щом иде от сърцето на земята.
1966
