Никола Ферманджиев

Никола Ферманджиев (псевдоним на Никола Димитров Николов), български историк и изследовател, е роден на 28.12.1929 г. в село Сливовица, Великотърновско. Завършва гимназия в Горна Оряховица (1947) и Висшия финансово-стопански институт „Димитър Ценов” в Свищов (1953). Работник в Софстрой, околийски инспектор по статистика в Тутракан и Перник, главен специалист в Централното статистическо управление при Министерския съвет (1964-1974), редактор в Комитета по печата (1974-1975). Автор на статии и изследвания за хайдушкото и национално-освободителното движение. Съчинения: „Български хайдути. Препоръчителна библиография” (1969, съвместно с Д. Димитров), „Родови хроники” (1975, 1977), „Ботевите четници разказват” (1977), „Писахме да се знае” (1984, в съавторство с Венцеслав Начев), „Родолюбци” (1985) и др. Превежда творби на Сергей Есенин - „Не зова, не плача, не жалея” (1975). Умира на 20.02.1979 г. в София.


Публикации:


История:

ДУМИ ЗА ПЕНЬО ЧЕРНЕОЛУ/ брой 96 юни 2017