Борис Слуцки

превод: Тихомир Йорданов

***

Там, дето наука и музика се засичат,
поете, откривай стиха отличен.
Ако да търсиш това си започнал,
такова правило да ти е почва:
стихът не само звучи, той и значи.
И не само значи. И звучи той, обаче.

***
Горяха във танкове мои другари -
до пепел, на прах те изгарят.
Тревата, покрила половината свят,
от тях, естествено, пролет пониква.
Да се взривяват поетите като заряд -
с това, навярно, читателят свиква.
И те засияват в човешките празници,
във филми показвани много красиви.
Тъй поети - приятели и еднокласници -
сами се превръщат във стихове живи.