Иван Ненов

Сънувах Ботев. Беше в механата;
от тежко вино чашите кипяха…
Кънтеше мощният му глас - ей, братя,
отново съм под бащината стряха.

Ще се кача на кораба Радецки
и пак ще спра на Козлодуй отново.
Знам - ще объркам нечии стари сметки,
но ще извикам с българското слово

как още страшно гарваните грачат,
самотни край бесилото на Левски…
Ще чуя майките, че още плачат
за рожбите, от вихъра отвлечени.

Поемам, братя, изтерзан към Вола;
куршум внезапен нека ме простреля,
ала душите ви - не искам голи
да се превръщат в чужденска постеля!

Дойдох да видя старата си майка
и ближе ли вълкът все люти рани;
дали в полето пее пак жетварка
хайдушката ми песен за Балкана!