ВЕЗМОТО
ВЕЗМОТО
„Всичко е възможно, когато има знаме.”
Я. Макгахан за Панагюрище, 1876 г.
Бод след бод, бод след бод -
С, В, СВО -
нишка сърмена върху свилата.
СВОБО -
под девичите пръсти избодени.
СВОБОДА
изгрява в мрачната стаичка,
избуява в кадифето зелено.
ИЛИ
Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
ИЛИ СМЪРТ
Даскалицата Райна пише с иглата,
днеска робиня, утре княгиня…
Бод след бод, бод след бод -
и лъвът се възправя,
тъпче полумесеца кървав.
Щете ме колете, щете ме бесете…
Притъмнява в тайната стаичка.
Дъщерята на поп Георги
пали свещ подир свещ -
свет во тме, и гори тъмнината.
Свободата, зачената тайно, напира.
Пламват живите свещи, хвърлят искри:
Бенковски войводата, Волов учителя,
поп Грую Бански,
Каблешков - началник на гара,
Бобеков председателя, Петлешков аптекаря,
Захари овчаря, папукчията Кочо…
Аз уших байрака, аз му турих знака:
“Смърт или свобода”!
И разгаря пожарът села,
и невинните жертви издига на клада.
Вчера - знаменоска на коня,
днес - пребита в зандана.
Акушерка на избързало раждане.
И разцъфват черешови топчета,
подпукват Европа с топузи кантарени.
Тази пролет ще има въстание -
знаме и десет дни свобода!
СЪН ЗА ЕРЕВАН
В памет на ереванските дървеса,
изсечени през военната зима на 1993-та.
Сънувах кестени във Ереван.
Далечен, недостъпен град за мене.
От участ зла и зимен студ скован,
изсякъл дървесата си зелени.
Сънувах кестени… А може би
в началото на идващото лято
ухаели са златните липи
и нощите били са във позлата.
Сънувах кестени… А недалеч
са дремали на стража великани -
не подозирайки война и сеч,
стоели достолепните платани.
Сънувах ги с отворени очи
и виждах в кръговете им годишни
лицето на войната да личи,
затворило годините предишни.
И летни дни когато зазноят
по улиците, с дънери останали,
в зелени сънища ще закръжат
липите, кестените и платаните.
01.1994 г. Пловдив
ГЕНОЦИД
- Ако някой плаче,
това още не е история! -
отсича турски историк
пред кадри с избити арменци.
- И защо геноцид? Просто трагедия.
Милион и половина -
по улици, в къщи, в пустинята.
Ей така, като мухи.
Да, арменците плачат
пред пътя към Дер Зоир,
българите - пред Източна Тракия.
Други
търсят синоними
на думата.
ГЛУХАРЧЕ
Още по-слаба
след болницата,
тънко стъбло
в зелена пижама.
Отваря прозореца
и белите къдри
се издуват от вятъра.
Още малко -
ще отлети.
Майка ми.
