СРЕБЪРНА
Пред нас бе известното езеро, гъсто обрасло с тръстика, но ние го гледахме през стъклените стени на голямата музейна сграда и слушахме гласовете на птиците, записани на магнетофон.
Самите птици и зверчета, обитаващи езерото и бреговете му, седяха препарирани зад витрините.
В бинокъла и увеличителната тръба рядко можеха да се мярнат двойка патици или чапли, размазващи се като от сълзи…
Долу, в специална зала, на монитор, свързан с гнездата на пеликаните, можехме да наблюдаваме на живо тия едри и красиви птици, но все пак това бе само черно-бяло изображение, а те бяха там, далеч от нас, хората, за които е абсолютно забранено да се докосват до живата природа.
1986
