ПРОЗАИЧНИ МИНИАТЮРИ
превод: Литературен свят
МОИТЕ ДЕЧИЦА
ДИМА
***
Връщам се след командировка. Лягаме да спим.
- Е, татко, хайде!
- Какво - хайде?
- Разказвай какво съм правил, когато съм бил малък?..
***
- Дима, ето - «М», ето - «У», заедно «МУ». Ето още «М» и «У». Какво се получава?
- Теленце! - весело отговори детето.
***
Идва у нас баба и казва:
- Дима, дай ми братчето си. Защо ти е на тебе? Той е съвсем мъничък, пищи и не си играе с теб. А аз парички ще ти дам и ще си сложиш зъби. Виж, ти си без зъби, направо като стар дядо. Помисли си добре и ми отговори.
Но Дима даже не се замисля:
- Не! По-добре без зъби да си ходя.
МАКСИМКА
***
- Максимка, кажи - ба-ра-бан.
- Бамбамбам!
***
А веднъж каза:
- Солта е лоша захар.
***
Гледаме телевизия. На екрана - водолаз излиза от морето.
- Той се е облякъл така, за да не го познаят рибите ли?..
***
Максимка тича цял ден.
- Ох, уморих се да живея. - Легна и заспа.
ВАСИЛЬОК
***
С момчето често се любуваме на изгрева на Луната. Този път облаче минава пред светлото й лице.
- Дядо! Виж! Луната не е умита!
***
- Дядо! Да идем да потърсим топката: аз я хвърлих, тя заподскача и някъде се скри.
***
Звъни домофонът.
- Мамо, татко си идва от работа. По-бързо отваряй вратата. Замръзнал е и иска да яде - като вълк!
***
Стои колата с включени фарове.
- Виж, дядо! Колата ни гледа. Внимателно.
***
- Дядо, имам мотоциклет! Красив!
- А къде е той?
- Още е в магазина - с въздишка отговори момчето
***
Пролет! Оживя муха и кацна на ръчичката на Вася. Той я изгони. Тогава тя кацна на бузката му.
- Мамо! Аз гоня, гоня мухата, а тя ме целуна.
***
- Вася, на кого приличаш: на баба Нина или на баба Таня?
А може би - на дядо?
- Как мога да приличам на тях: те са стари…
***
Върнах се от работа и извадих от джоба си дреболиите. Вяся ги сграбчи и побягна при майка си.
- Вася! Не бива! Парите са мръсни - строго му казва мама Ксюша.
Вася носи парите обратно и въздишайки, докладва на баба си:
- А парите на дядо са мръсни…
***
Веднъж, надниквайки на тавана, Вася каза:
- А! Ето, значи, къде живее тъмнината…
***
С Вася на велосипед минаваме край гробищата.
- Какво е това? - пита внучето.
- Гробище.
- А какво има тук?
- Хората спят.
- На улицата не спят.
- Да, но който умира, спи.
- Но нали никой не умира…
***
Вася от кубчета си е направил къща, а баба му започва да разтребва.
- Бабо! Не ги събаряй! Красотата не трябва да се руши…
***
- Дядо! Ти живееш неправилно.
- Как така - неправилно?
- Нощем пишеш стихове, а нощем трябва да се спи.
***
Ранно утро.
- Дядо! Алинка вече разхожда ли се?
- Тя отиде с баба си.
- Къде?
- Някъде.
- И аз искам да ида с Алинка някъде…
***
Вася изгуби в пясъка малка количка.
- Бабо! Дядо! Купете ми голяма кола.
- Защо?
- Голямата няма да я изгубя.
***
Караме велосипед покрай Сейма.
- Васьок, време е да се прибираме вкъщи.
- Защо?
- Защото мирише на дъжд.
Вася вдигна глава, започна жадно да вдишва въздуха и казва:
- Не, дядо, мирише на небе и облаци.
***
Влизам. Вася е пред телевизора. Показват «В света на животните».
- Дядо! - вика внукът, откъснал се от екрана - представяш ли си, тези животни, доисторическите, са живели преди милиони години. Представяш ли си!? Това е даже преди теб…
***
Вася към Настя:
- Скоро ще съм на пет години.
- А аз - на четири.
- Е, нищо, не бой се: и ти скоро ще пораснеш и ще станеш голяма…
