Валерий Хатюшин

превод: Литературен свят

* * *

Щастието е нещо много опасно. Трябва да се бъдем внимателни към него и винаги да помним, че то е твърде крехко и не трае дълго. Отнемайки щастието, Бог ни напомня, че не трябва твърде да потъваме в него, че земният живот е даден на човека не за щастие. А ние и действително в своето крехко щастие забравяме за вечната душа. Но това означава, че душата, лишена от щастие, е необходима на Бога.

* * *

Едно от най-отвратителните явления в нашата действителност е звучащата реклама. Тя изнасили нашия народ. И стана вероятно най-ловката форма на морален геноцид, извършван над населението от търгашеската каста.

Насилието на рекламата е по-страшно от физическото насилие - невъзможно е да й се съпротивляваш, тя ни преследва на всяка крачка.

Нима властите не разбират това? Или им е все едно? Но доходът, влизащ в бюджета от данъците върху рекламата, им затваря очите и със сигурност спира всякакви морални попълзновения на властта. Властта и парите, слели се в едно, станаха неразривни и взаимозаменяеми: властта - това са пари и парите - това е власт. А рекламата е допълнително подхранване и звуково оформление на тесния съюз между властта и парите. Убийте рекламата - и основата на тази власт ще започне да се разпада.

* * *

Световната тенденция по разтварянето на бялото население в азиатско-африканското се провежда в живота непрестанно, упорито и много успешно. А атентатите са предназначени, за да се примирим с тази тенденция.

* * *

Терористът Акбаржон Джалилов, етнически узбек, преди шест години е дошъл в Петербург от Киргизия, получил е тук работа и руско гражданство. А после се взриви във вагона на питерското метро.

Руснаците, заминаващи с много трудности за Русия от бившите републики на СССР, никого тук не убиващи, не грабещи и не взривяващи, трябва да минат не през седем, а през десет кръга на ада, за да получат руско гражданство. Мнозина се връщат с празни ръце в тези бивши републики на СССР, където всекидневно трябва да минават през същите кръгове на ада.

Но акбаржон джалиловци за толерантните и гостоприемни чиновници в РФ са най-скъпите, най-приятни и дългоочаквани гости, които даже без да знаят руски език за един миг стават руски граждани.

И след всеки атентат други високопоставени чиновници настойчиво ни обясняват: «Престъпността няма националност». Не спорим… Впрочем, нас никой за това и не ни пита.

* * *

Пътят от либералния фашизъм към националните държави е начертан свише.
Този път предстои да измине и Русия.