протойерей Алексий Новичков

превод: Литературен свят

Когато възникнала необходимостта да се осигури подкрепа за властта на Хрушчов, била предложена такава схема: „репресии = Сталин”. Това подействало за дълги години, още повече, че се опирало на житейския опит на стотици хиляди (а може дори и милиони) хора, които са минали през сталинските лагери.

Но да се даде правилна оценка на едни или други исторически явления, ръководейки се от емоциите или желанието да се оправдае или легитимизира един или друг деятел, е невъзможно.

На всички нас, разбира се, не достигат исторически знания, защото досега са затворени основните достоверни източници на информация, архивите. Нямаме възможност да видим обективната картина на случилото се даже по изглеждащо на всички известно явление като репресиите.

Ние използваме емоционалните оценки на писатели, деятели на изкуството, а те не се опират на исторически документи, затова, разбира се, не могат да се смятат за обективни. Но тъй като нямаме друга информация, се задоволяваме с това.

Съответно, и отношението ни към репресиите променяме или не в зависимост от това какво ни подсказва сърцето. За правилна оценка на историята това, безусловно, е недостатъчно.

Хората търсят стабилност, подкрепа, устойчиво развитие, в което няма нищо изненадващо. Не трябва да се учудваме, че за това се предлагат примери, които са известни на всички.

Едва ли с друго име, освен на Йосиф Висарионович Сталин, можем да свържем основните ни успехи в историческата епоха на XX век.

Възраждането на Русия като държава, Съветския Съюз, всичко най-добро в него, онова, което ни позволява и досега гордо да изправяме глава (въпреки обективните трудности, с които ни се налага да се сблъскваме), позволява да разберем своето настояще, своите възможности.

И разбира се, друго такова име в историята няма. Затова трябва най-после да отдадем дължимото на Сталин и да престанем да оценяваме едностранчиво дейността му.

Трябва да се оцени дейността и на Сталин, и на Ленин, и на болшевиките - и на много други, но най-напред, разбира се, на Йосиф Висарионович, защото, ще повторя, с името на този човек е свързано строителството на онзи фундамент, благодарение на който издържа нашата огромна страна и се запази народът - въпреки трагичните, катастрофални промени, случили се с Руската империя на границата на XIX-XX век.

И именно на този фундамент ние строим отново сега своето ново бъдеще, това със сигурност иска всеки от нас, когато казва, че му трябва силен лидер - не по-малко значим от Сталин, който управлява страната в най-тежкото за нея време и е правил това успешно.

Но и за репресиите също трябва да се говори - трябва да ги разгледаме не само в контекста на живота на нашата страна, правилните и неправилните цели, обосновани или с нищо неоправдани действия, но и в контекста на онези световни процеси, които в онзи момент са ставали в други страни.

Подобни явления не били характерни само за Съветския Съюз, това се е случвало във Франция, в Съединените щати, в Германия, в други страни по света.

Никой тук не може да претендира за изключителност, и на Съветския Съюз не трябва да се приписва “авторството” на репресиите. Властта затова и съществува, за да държи в ръцете си меч и да наказва онези, които не се покоряват на добрата дума.

Мярката на това въздействие, разбира се, трябва да си изработи обществото - но след обективна оценка на станалото, - тя трябва да бъде дадена от учените.

Ето защо мисля: причина мнението на народа да се променя, има, но има и потребност от разработката на консолидирана, обща, приемлива за всички нас оценка на историческите събития. И от гледна точка на научното знание, и за пълнота на картината, и заради нашето виждане за бъдещето.

Тогава ще бъде ясно какво да прави властта и как при нея да живее народът.

——————————

Русская народная линия, 30.05.2017 г.