ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ – „ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ”

„Пътник е моето име… Моята участ е път”. Водеща тема в цялата едновременно монолитната и многолика поезия на Чернев е търсенето на отдръпващия се хоризонт, като се почне от „Горчив пелин”, през всички следващи стихосбирки, до знаковата - „Далечно плаване”.

Пътуване в буквален смисъл, с атрибутите на романтично отплаване от мъгливи кейове - през измамно спокойни или бурливи морета, към непознати брегове. Или като плаване в по-високи измерения, през морето на време и пространство, в търсене на границите им. В надежда да се достигне обетования остров на овладяното и облагородено човешко его.

Поетът мореплавател е на ясно с измамните гласове на сирените, които ще подмамват кораба му; съмнява се дали бързането по житейския път не е въртене по окръжност, дали миражната суша не е дъното, върху което ще полегне в буря корабът му. Платната ли да избере морякът или да избере вятъра?

Банко П. Банков


Валентин Чернев. Далечно плаване, 2012 г.