Кольо Колев

ЕМИГРАНТСКО

Прощавай, Родино! - Че и аз те оставям…
Изтече кръвта ти по целия свят.
И ето те - бледа, болнава - помахваш ми вяло.
Уморена присядаш до широкия праг.

Към хоризонта поглеждаш - копнежно и тъжно -
някъде там са твойте деца…
И тихо прошепваш: “Но те ще се върнат!” -
молитва на болен, предвкусващ смъртта…

ШИР…

Да ти бутнат къщата, като ти кажат -
“Ще ти построим по-хубава и нова!”
А после четвърт век да се окажеш,
под небето, на поляна гола…

Ама и ти не си намери място!
Все ти липсваше душевен мир.
В старата било ти тягостно и тясно…
E, сега да видиш що е, братко, шир!