РЕВИЗИЯ

Юрий Жуков

превод: Литературен свят

В Киев срещу Сталин и Берия е заведено углавно дело за депортацията на колаборационисти

„Киев е завел углавно дело срещу Сталин и Берия за депортацията на кримските татари през 1944 г. и е започнал търсене на техните помагачи. В четвъртък украинската прокуратура заяви, че е събрала доказателства за обвинение на ръководителите на СССР Йосиф Сталин и Лаврентий Берия в незаконни действия по отношение на посочената група хора. «Към този момент са събрани достатъчно доказателства за предявяването на обвинение, и вече са подготвени проекти за обвинение по извършването на углавно престъпление по част 1 от чл. 442 на Наказателния кодекс на Украйна (извършване на геноцид) към Йосиф Висарионович Сталин и Лаврентий Павлович Берия» - заяви прокурорът по въпросите на Крим Гюндюз Мамедов, допълвайки, че «ще бъдат установени и други участници» на престъплението». Както се съобщава в сайта на ведомството, разследването е започнало още през декември 2015 г. така наречената прокуратура по въпросите на Крим в Киев. Според съобщението следствието е установило повече от 250 семейства на потенциалните потърпевши, състоящи се от повече от хиляда души. Като свидетели и потърпевши са разпитани 63 души, от които - 45 жители на Крим. В Крим в отговор на заявленията на Киев са заявили, че подобни решения изглеждат като «насмешка над тяхната (на депортираните) трагедия» и са посочили, че практически последици за кримските татари няма да има. Както заяви председателят на Държавния комитет на Крим за междунационалните отношения и депортираните граждани Заур Смирнов, предявявайки обвинения срещу Сталин и Берия, Украйна «се опитва да избяга от отговорност» за бездействието по отношение на кримските татари в продължение на 23 години. Той специално подчерта, че през това време Киев не е приел законодателен акт за реабилитацията на кримските татари. Изселването на кримските татари от територията на Кримска АССР е било проведено от НКВД през май 1944 г. с решение на  Държавния комитет за отбрана на СССР. Официалното изселване било обосновано с факти за участието на кримските татари в колаборационистки формирования, обявили се на страната на нацистка Германия в периода на Великата Отечествена война. Правно основание бил Член 193-22 от действащия в онзи момент Наказателен кодекс на РСФСР, предвиждащ: разстрел на лицата, дезертирали от воинските части, а така също такива санкции против техните семейства като конфискация на имуществото на семействата и интерниране. Анализът на мобилизационните документи показва, че около 80 % от мъжете за мобилизационна възраст от броя на кримските татари дезертирали от Червената Армия. Десетки хиляди кримски татари били въвлечени в сътрудничество с нацистите в една или друга форма, което се наказвало по Член 193 от НК на РСФСР с минимум конфискация на имуществото на семейството и интерниране на осъдения.  В телеграма на НКВД до Сталин било посочено, че са били изселени 183 155 души. По официални данни, по пътя загинали 191 души. Тази смъртност е съпоставима с естествената за такова количество превозвани лица с отчитане времето на път. През 1989 г. Върховният Съвет на СССР признава за незаконни и престъпни репресивните актове против народи, подложени на насилствено преселване. През 1991 г. в Руската Федерация беше приет закон «За реабилитация на репресираните народи». През 2014 г., след съединяването на Крим и Русия, президентът на РФ Владимир Путин подписа указа «За мерките по реабилитацията на арменския, българския, гръцкия, кримско- татарския и немския народи и държавната поддръжка по тяхното възраждане и развитие». Върховната рада на Украйна през 2015 г. призна депортацията за геноцид на кримско-татарския народ и установи Ден за памет на жертвите от геноцида над кримско-татарския народ - 18 май. Бележка на вестник „Завтра”.

Темата коментира историкът Юрий Жуков.

Имали ли са Сталин и Берия причини за изселването на кримските татари или това е просто жестокост по подобие на библейската история? Бих сравнил това със случилото се, да кажем, във Франция.

У нас много обичат певицата Едит Пиаф. Но всички забравят: само затова, че тя по време на окупацията е пяла в кръчмите за немците, тя за седем години е отстранена във Франция от изяви.

Коко Шанел живяла с есесовец, също била наказана за това. Разумно и правилно. Какво станало у нас в Крим? Значителна част от мъжкото население кримски татари под ръководството на немците организирала така наречената «самоотбрана» - местна полиция.

Немците й дали мундири, оръжие, и те не просто се «самоотбранявали» неизвестно от кого - те се борили с кримските партизани. Тоест станали колаборанти, минали на страната на врага.

Много сериозно обвинение. Това е същото като украинската дивизия «Галиция», есесовските легиони в Латвия, в Естония - всички явления са от един порядък.

Разбира се, би могло в Крим да започнат арести, разследвания и да се използват съответните наказателни мерки включително до разстрел или обесване, както се практикувало тогава.

Но с кримските татари постъпили много хуманно.

Вместо изпепеляващи наказания, место десетки хиляди да бъдат разстреляни или обесени, тях със семействата им ги качили във вагони и ги пратили в Средна Азия, където живеели същите тюрки, като тях, говорещи на близък език.

Дали им земя. Дали им възможност да работят. Нещо повече, не ги лишили от никакви граждански права и там те живели не по-зле от другите (гладът от 46-та година бил общ за всички народи на СССР). Върнал се от Узбекистан в Крим много повече народ, отколкото заминал. Нямало никакви гонения.

Понякога се случват някакви странни аберации на съзнанието, заради които някои народи изглеждат по-пострадали във войната (а за други забравят). Евреите, например. Ако се гледат американските филми и на други страни, ако се слуша какво говорят в Израел, а и у нас - през цялото време става дума за спасяването на евреите, само на евреите. А циганите просто са ги разстрелвали. Виждали ли са циганин немците - и са го разстрелвали веднага на място, без да се стига до никакви концлагери. Не е известно даже колко цигани са загинали и никой не говори, че в Европа на първо място сред пострадалите са циганите.

Ако се върнем към Крим, то там историята е такава. С помощта на кримско-татарските колаборационисти са били унищожени 27 хиляди евреи - почти всички евреи на Крим, освен онези, които воювали в Червената Армия. Т. е това е бил акт на пълна етническа чистка.

И още по-поразителни цифри. Ние напълно кой знае защо забравяме, че на територията на Крим руското население, което до войната било почти 600 хиляди души, се съкратило два пъти. И в концлагера «Червен» руснаците са ги унищожавали просто като на конвейер - колкото и да е тъжно да се признае, и с татарски ръце. Но сега кой знае защо и в Русия представяме нещата така, че най-пострадалия етнос са кримските татари, което е абсолютна лъжа.

Преди войната кримските татари заедно с караимите (народ, приличащ си по език, по произход с кримските татари, но изповядващ не исляма, а юдаизма, не са били депортиран) съставлявали заедно приблизително 25% от населението на Крим.

Затова да се говори, че те са главните на полуострова, е безсмислено. Така също ние трябва да помним, че същевременно с татарите от Крим били изгонени (вече не депортирани, а просто изселени) и гърци, и българи, които служели на немците - както и кримски немци, имало и такива доста. За това всички забравят.

Крим не бил в РСФСР някаква национална (да кажем, кримско-татарска или някаква друга), а бил просто многонационална Кримска република. За това също трябва да се помни през цялото време. Но кримските татари искат да получат в свое ползване цялото южно крайбрежие на Крим, където са градините, където са курортистите, от които може да се печели. На тях не им трябва степният север - трябва им югът. Оттук всичките им искания.

А Киев, когато загуби не своя Крим, а нашия Крим, трябва някак да влияе на политиката. И затова като свои проводници е избрал кримските татари. Та нали кримско-татарският меджлис кой знае защо се намира в Киев, където няма никакви кримски татари и въобще татари. Това е просто оръдие на лудата политика, която провежда днес Киев, опирайки се, от една страна, на украинците, живеещи в западните области (които винаги са живели или в Австро-Унгария, или в Полша), или на кримските татари. Ето ги двете главните оръдия на киевската политика.

За да се задържат, на укронацистите им е необходимо да си намерят враг. Враг те си намериха - Русия. Но освен да си намерят враг, трябва и някак да се борят с този враг. Никой няма да тръгне да воюва с нас. Киев никой няма да го подкрепи в това диво начинание. Какво остава? Само голата пропаганда: да ни обвиняват за всичко.

И след като се възмущават от депортацията на кримските татари - следователно те признават за  правилен  колаборационизма на всички украинци, покланящи се на Хитлер, на нацисткия Райх. Това трябва през цялото време да се обяснява на всички: в увлечението си киевските власти се поставиха на една плоскост с нацистка Германия.

И оттук вече проявите на неохитлеризма: защитата както на дивизия «Галиция», която била разбита от нашата Червена Армия, така и на татарите, които се занимавали със същото, което и дивизията «Галиция», но в границите на полуострова.

Трябва, разбира се, да се защитава своя народ и кримските татари не са изключение. Но понякога форма на защита е и правилното историческо разбиране на прегрешенията на собствения народ.

Много руснаци не прощават на своя народ за снизходителното му отношение към последователите на фюрера Горбачов и Елцин в разрушаването на Съветския Съюз през 1991-1993 г., наричат хората, които тогава масово са помагали за унищожението на Родината - предатели. И от това не стават русофоби. Така че ако кримските татари все пак нарекат своите колаборационисти предатели - ще последва само укрепване и самоочистване на кримско-татарския народ.

Как разглежда тези събития съвременна официална Русия? Да, действително, имало е масов колаборационизъм в кримско-татарска среда. Действително, от татарските фашистки батальони са били убити много руснаци, евреи и други хора в Кримския полуостров.

Но престъплението на Сталин било в масовото депортиране по национален признак, а не в завеждането на отделни углавни дела. Но искам да напомня: «факелът на демокрацията» САЩ - как са постъпили с японците? След като започнала войната, веднага след Пърл Харбър японците в продължение на няколко часа практически без вещи били изпратени в пустинята Невада до самия край на войната. Не знам кое е по-лошо: в Сибир или в онази пустиня, където денем температурата е над 40 градуса, а нощем пада почти до нулата. Така че всички са добри. И не трябва да се забравя: англичаните по време на Втората световна война, когато до острова стигали бежанци от Европа, ги затваряли в концентрационен лагер и ги държали там, докато не се изясни - какво, как и защо и не са ли нацистки агенти.

Така че трябва преди всичко да се обясни: 1) по време на война това е нормална практика; 2) чистката в Крим станала преди Кримската конференция. Трябвало е да осигурим сигурността на Рузвелт и Чърчил. Затова не е можело да си позволим да оставим някакви немски колаборанти, които биха могли да са консервирани агенти, диверсанти, можело е да извършат терористичен акт спрямо членовете на голямата тройка. Това също не трябва да се забравя.

Искам да напомня, че при депортацията в семействата на кримските татари били намерени буквално тонове оръжие. Онова, с което са снабдявали немците отрядите за «самоотбрана». Предателите сред татарите се подготвяли за бъдещия си триумф, мислейки, че ще създадат някаква кримска татарска република. Но за какъв дявол им е било на немците да дават Крим на татарите, когато са искали да го превърнат в своя Ривиера - място за почивка? Нещо повече, самите немци там нищо особено не вършели. Предимно действали румънски и италиански войски. Немците работели добре. Знаели на кого да се опрат. Самите те не се стремели много-много да воюват, където не трябвало - всичко предоставяли на сателитите си. И кримските татари били такива сателити на Германия, като Италия и Румъния.

Възниква още едно съображение за причините за депортацията. През 1944 г. още не била завършила Великата отечествена война, но назрявала и нова война, и Сталин прекрасно знаел за това. Всички ние знаем за плана «Невъобразимо». Сталин прекрасно разбирал, че Западът няма да спре, очаквала се в близко бъдеще нова война. И как може да се остави на границата толкова ненадежден контингент?

В заключение трябва да кажем, че, разбира се, в резултат на депортацията пострадали голям брой напълно невинни хора. Трудно било да сменят навиците си, ландашфта, цялото си близко обкръжение. Но ако по такъв начин се осъжда Сталин, Берия, целия съветски строй, то бих искал за равновесие, украинските Рада и държавна прокуратура да осъдят Рузвелт, да осъдят Чърчил, да осъдят Дьо Гол, да осъдят японския император и всички-всички-всички.

Но тогава това ще доведе до преразглеждане, до радикална ревизия на резултатите от Втората световна война. Победителите ще се окажат престъпници. Но ако голямата тройка са престъпници - значи, жертвите са Хитлер, Мусолини, Антонеску. Именно те! Някой помислил ли е накъде Киев води своята политика: към обявяването на Хитлер, Мусолини, Антонеску за герои (Бандера и Шухевич вече са обявени), а всички нас - и съветските хора, и американците, и англичаните, и французите - за престъпници. Така че трябва много-много да мислят тези от Киев, преди да продължат със своята глупост.

——————————

в. „Завтра”, 19 май 2017