Екатерина Дамянова

Брациговският революционен комитет възлага на дърводелците Кузо Рабаджията, Кръстьо Георгиев, Атанас Манчов, Петър Ячов, Димитър Глувия и Ангел Аджиев от черешови и брястови дървета да направят топове. За огневи средства е наредено да се съберат всичките кантариеви топки, с които да се пълнят топовете. Освен това са приготвени железни куршуми, които се слагали в тенекиени цилиндри - половиници.

На 27 април 1876 г. народът се тълпи пред гробището - този ден ще се пробва брациговската артилерия. Там са поставени 12 черешови и брястови топчета. При тях е началникът на артилерията Георги Шаров - бивш доброволец в румънската армия, познаващ артилерийското дело. Тук е и местният революционен комитет, начело с Васил Петлешков.

Зад топовете застават гордите топчии: Андрея Аврамчин, Христо Боянов, Дино Бозев, Васил Златков, Щерю Троянов, Димитър Дуков и Стоян Троянов.

При всеобща радост Георги Шаров изкомандва високо „Пали!” и топовете гръмват. След като отминава димната мъгла се вижда, че един от топовете не издържа изпита, пръсва се на трески.

На позицията при „Гробето” с фронт на северозапад, за да се пресече пътят на идващите турци откъм Пазарджик и Пещера, са поставени 10 топа. Другите два топа са поставени на „Кулата” с фронт на север да пресекат пътя на идващите турци откъм Пловдив и Перущица.

Когато в Панагюрище се води последна и отчаяна борба на живот и смърт - 30 април 1876 г., Брациговският въстанически пункт предприема първото организирано сражение срещу турците в с. Чанакчиево /Розово/. Въстаническите войски построени в три фронта се вдигат в атака. Централният фронт се командва от хилядника Никола Боянов, тук участват и топовете. Още с първия изстрел черешовите топчета разбиват турската позиция.

Голям успех има този ден огънят на топовете, поставени на позицията на „Кулата” и на „Гробето”. Въстанието завършва с преговори и примирие. Предадено е част от оръжието на въстаниците. Хасан паша взема ценен трофей - пушки, пищови и два черешови топа, които по-късно са откарани в Цариград.

Един от останалите славни топове е запазен - при всяко честване преди години се е произвеждал изстрел с него, а сега се съхранява в историческия музей като най-ценен експонат.

Черешовото топче в историческия музей е скъпа и ценна реликва от най-напрегнатия момент от историята на българския народ в неговата национално-революционна борба за освобождение.

Ето защо за него е належащо и необходимо да се направи всичко, което да осигури неговото запазване през вековете.