Андрей Фурсов

превод: Литературен свят

На 26 май на 90 години умря Збигнев Бжежински - един от най-известните американски политици, съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър.

Ако се говори за приноса на Бжежински в успехите на буржоазията в последната една трета на 20 век, трябва да се отбележат две линии. Едната линия е идеологическа, а втората - практическа.

В идеологически, пропагандистки план Бжежински направи минимум три неща.

1. В средата на 50-те години заедно с учителя си Карл Фридрих той разви концепцията за тоталитаризма в двата му модела - сталинския СССР и Третия Райх на Хитлер. Именно той сравни империализма със сталинизма. И това, което после беше използвано в антисъветската пропаганда, което се прояви и затвърди в перестроечнните години, в постперестроечните времена, цялата тази вакханалия по повод на това, че Сталин и Хитлер са едно и също, а може би Сталин е още по-лошо, е реализация на схемата на Бжежински. Той пусна много важен и вреден за нас концептуален вирус.
2. Разсъждения за американското лидерство в технотронната ера.
3. Идея за световните Балкани.

Ако се говори за практическата част, тук също три момента.

Това, което той си преписваше като голяма заслуга е схемата за примамването на Съветския Съюз в Афганистан. Тук Бжежински като човек, склонен към самореклама, към самовъзвеличаване, преувеличава своята роля и собствените си възможности, тъй като решението за въвеждане на сили в Афганистан взе все пак съветското ръководство, по-точно, от ограничена група. И бяха вкарани войски в Афганистан основно, за да се решат ведомствените проблеми на две структури - Комитетът за държавна сигурност (КГБ) и Министерството на отбраната.

Но все пак акциите на Бжежински изиграха определена роля, дадоха козове в ръцете на онези от съветското ръководство, които смятаха, че трябва да се вкарат войски в Афганистан.

Очевидна е ролята му в сближаването между Китай и САЩ - тук Бжежински свърши много работа, действително.

Накрая, последното - това е голямата му роля в създаването на наднационалните организации от нов тип, такива като Римския клуб, Тристранната комисия - тук Бжежински също съдейства.

Ако се използва терминологията на Маркеев за това, какви са типовете хора, участващи в световната борба за власт, информация и ресурси, Бжежински е само “фигура”, която е станала “помощник-играч”. Там има такива градации, като: “господар на играта” или “господари на играта”, “играч”, “помощник- играч”, “фигура” и “бити фигури”. Бжежински от “фигура” израсна до “помощник-играч”, също както и Кисинджър, но той в никакъв случай не беше самостоятелен “играч”. Той е като офицер от висок ранг, но не генерал.

Трябва да се отбележи и това, че от средата на 80-те години книгите на Бжежински активно се издаваха в Съветския Съюз, например, тогава беше издадена и преведена на руски език неговата работа “Планът на играта”. Всъщност това беше пособие по разрушаването на Съветския Съюз. И сега всички книги на Бжежински активно се превеждат на руски език. Бжежински е гуру за късногорбачовските и елцинските елити.

Бжежински несъмнено беше русофоб, той не криеше това. Веднъж каза в края на 1990-те години на наблюдател от френското списание „Le Nouvel Observateur”, че Западът се е борил не с комунизма, а се е борил с Русия, както и да се нарича тя. И в този план русофобските схеми остават актуални досега.

Задачата на онази фракция от световната управляваща класа, към която се отнася Бжежински, остава максималното отслабване на Русия. Друг въпрос е, че сега, в условията на американско-китайското противоборство (което, впрочем, не трябва да се преувеличава), Западът не е заинтересован тактически от разрушаването на Русия.

Стратегически - това безусловно е цел на Запада винаги. Според тях вместо Русия трябва да има или пустиня, или пространство, раздробено на много-много части. Но Бжежински не доживя до своята цел.

Що се отнася до много практически неща, епохата на Бжежински си отиде заедно със Съветския Съюз, и последните 25 години от живота на Бжежински могат да се охарактеризират, както Киплинг в “Книга за джунглата” охарактеризира Бялата змия: “Змия, която е надживяла отровата си”. Както това и често се случва със змиите.

——————————

Накануне.RU, 29.05.2017