Павел Риков

Павел Георгиевич Риков (Павел Георгиевич Рыков), руски поет, прозаик, драматург, публицист е роден на 7 октомври 1945 г. в Москва. Завършва Московския държавен институт за култура (1969). Работи като журналист, режисьор, кореспондент на Радио „Маяк”, телевизионен водещ и старши редактор в Оренбургската държавна телевизия (от 1975 г.), председател на радио-телевизионната компания „Оренбург” (от 1988 г.), съосновател и декан на факултета по журналистика при Оренбургския държавен университет (2003-2014), главен редактор на в. „Оренбургская неделя” (2015) и др. Публикува поезия и проза в издания, сборници и антологии като „Москва”, „Молодая гвардия”, „Дон”, „Южный Урал”, „Вечерний Оренбург”, „Оренбургский край”, „Брега Тавриды”, „Гостиный Двор”, „Башня”, „Литературные знакомства”, „Образ”, „День Литературы”, „Спасенная весна”, „И с песней молодость вернется”, „Была страна, была война, была любовь” и др. На театралната сцена са поставяни неговите пиеси „Гибель Пеклевановска” (2007), „Ярослав Мудрый” (2011) и „Позови меня в прошлое” (2015). Член на Съюза на писателите на Русия (2000), на Съюза на журналистите и на Президиума на Международната академия за радио и телевизия. Заслужил деятел на културата на Руската федерация. Автор е на 15 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Провинциальные стихи” (1998), „Два голоса” (2002), „Мы забываем, чтобы вспоминать” (2005), „Мой дорожный сундучок” (2008), „Личное дело” (2012) и „На пути в Дамаск” (2017). Живее в гр. Оренбург.


Публикации:


Поезия:

ПИСМО ОТ ФРОНТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 96 юни 2017