ЖАЛБА НА ЖАБЧЕ
Стихотворения за най-малките
ПТИЧИ СЛЕДИ
Трудно се четат,
но имат смисъл
тия птичи
криволичещи следи.
Тук врабецът
бавно е написал:
„Гладно котенце,
недей ми се сърди.
Цяла сутрин
чаках в прахоляка
да играем
на играта „ти жумиш”…
Тъжно ми е,
че не те дочаках.
Хубаво е,
че не можеш
да летиш.”
————————–
ЛЯТО
Пръв усетих - лятото пристигна!
Риза хвърлих, панталон събух,
прах изпод петите ми се вдигна -
право във реката, бух!
Цяло лято плувах, скачах, тичах -
песни и закачки, шум и смях.
Вятър вя и слънцето препича -
изрусях и почернях.
Ала вече лятото преваля.
И додето съм играл,
виж ти- ризата ми отесняла,
панталонът - окъсял.
—————————
КРУШКА
Между шумата
крушка
сам-самичка
се люшка.
Покачи се
момчето,
та разтърси
дръвчето.
Затрептяха
листата,
нещо тупна
в тревата.
Между шумата
крушка
пак самичка
се люшка.
————————–
ЗИМЕН ВЯТЪР
Вятърът самин е спал нощес
върху тънко ледено възглаве.
И сега над дол, река и лес
плаче за предишното си здраве.
Затова се спусна полудял,
сняг в очите ми със яд захвърли
и открадна моя вълнен шал
да превърже
болното си гърло.
————————–
СНЯГ ДО ГУША
На татко едва ли
му скрива ботуша.
А Владко се хвали:
Снегът е до гуша!
—————————
ПЪТЕЧКАТА
От вратата пред дома
тръгнала на път сама.
През ливадите не спирала,
под шубраци се провирала,
криволичила, палувала,
малко даже се страхувала,
но вървяла, що вървяла,
край рекичката се спряла.
Подир нея тръгнах сам.
Ех, че е красиво там!
—————————-
ЖАЛБА НА ЖАБЧЕ
Снощи щях
да умра от страх.
Сам-само край жабурняка,
ква,
броях звездите в мрака.
Някакво момиче,
ква,
ме видя и зарева.
Блесна с ей такива зъркели -
сякаш зърна триста щъркели.
Щеше да ме изяде?
Ква,
но татко ми дойде!
—————————-
ВЪПРОС
Бабината
бяла гъска
боса гази
черна кал.
Цялата ще се опръска -
просто да ти стане жал.
Ала как ботушки да намерим
за горките й крака:
хем са малки, хем разперени -
хей така!
—————————
СЛУЧКА В ГРАДИНАТА
Сред градината
нагази щърка
и тревата
със крака разбърка.
Подир малко с клюн
сърдит затрака,
та събуди
вятърко-юнака.
Вятърът се втурна
лудешката -
среса като с гребенче
тревата.
—————————
ТАРАЛЕЖ
Еж-беж,
таралеж,
аз от теб
не се страхувам.
Зная,
ти си нарисуван
и не можеш
да бодеш.
—————————-
ЧУДНО
Бяхме на морето
с куклата ми двете.
Аз съм почерняла,
а пък тя е бяла.
————————-
СЕСТРИЧЕТА ЛИ, БРАТЧЕТА…
Сестричета ли, братчета -
кой може ги разбра,
подскачаха две зайчета
във весела игра.
Светът бе син отгоре,
отдолу пък - зелен,
в най-хубавата пролет,
в най-слънчевия ден.
В най-хубавата пролет,
в най-слънчевия ден
сви се облак,
иззад трън
блъвна огън,
тресна гръм!
Сестриче или братче -
от него ни следа…
И как едничко плаче,
ловецът не видя.
