РЕПЛИКИ

Панчо Панчев

РЕПЛИКИ

На Боян

1.
Сянка шарена постила горската пътека.
Двамата вървим по нея и си мисля: Нека
слънце винаги да грее в твойта половина!
Топлината му чрез тебе в мене ще премине.

2.
Залязва слънцето, което значи
към старостта един прелистен ден.
Но аз забравям, че към нея крача
и вече тя не е далеч от мен.
За друго ми е мъчно, сине -
че твойто детство ще отмине.

3.
Спомням си - ти беше още бебе,
бях от непозната лелка спрян.
Срещна ме и ме позна по тебе.
Каза ми: „Бащата на Боян?”
И от радост щях да полудея -
гледах лелката зашеметен,
чудо някакво открил чрез нея:
моят образ жив е вън от мен…
Моите очи са вече четири.
Моите усмивки стават две.
И ме чакат нови километри,
нови падини и върхове…
Огледало мое, ти ме връщаш
три десетилетия назад.
Като мен ли ще живееш също -
на тъги и радости богат?
Нека бъде двойна радостта ми,
двойна - всяка моя добрина,
двойни моите успехи! Само
мъката ми нека е една!


ИЗПРАЩАНЕ

На режисьора Румен Петков и
скулптора Тодор Караманов

Заминават български момчета
в Щатите, в Австралия, в Канада.
Тръгват по широката планета
и незнайна орис им се пада.

Направи така, о, Боже мили,
да доплуват до земя корава!
С чужди хора чужди хляб делили,
да живеят, както подобава.

Пътят им да бъде честен, ясен,
да се трудят, да отгледат челяд,
да дочакат старост беловласа,
както е житейската повеля.

И навред в огнището им ново
да пламти главнята от Балкана!
Внуците им да се казват Йово!
Внучките им да се казват Яна!


ЛЯТНО НЕБЕ

Бели облаци пладнуват в небесата.
Бели духове отгоре ме разглеждат.
Леко ги премества кротък вятър -
перушинки във безбрежното.

Синьото е толкова невероятно -
няма другаде такава багра синя.
И се шири пред очите ми безплатно
най-безценната картина.

Тя от хоризонти рамка има.
Трябва само гръб да лепнеш на тревата,
за да видиш как една забележимо
вечността послание ще ти изпрати.


ХИПОТЕЗА

И когато е нещастна,
любовта е пак щастлива.
И когато иде властна.
И когато си отива.
И когато си обичан
с градуса на лятно пладне.
И когато с безразличие
най-жестоко си нападнат.

От природата велика
сигурно е наредено -
чувството във нас да блика,
даже и несподелено.
Любовта ни по-различна,
някак приказна да стане.
Може би така обичат
влюбените великани.


ЦВЕТЯ ЗА АРТИСТА

Над смълчаната зала,
приютила и мен,
днес съвсем онемяла,
властва нежно Шопен.
Като ромон притихва
и последният тон.
И изправя се Рихтер,
за да стори поклон.
Аплодираме бурно -
със открито сърце.
И детенце се втурва
с едно цвете в ръце.
Пианистка и тя е,
ала тича едва.
Бяла джуфка играе
върху руса глава.
И приема артиста -
ръст огромен превил,
от ръчицата чиста
стрък червен карамфил…
После в кошници десет -
фестивал цветен цял,
обществото поднесе
своя граждански дял.
Десет кошници пищни,
единайсет дори -
протоколни, излишни,
със държавни пари…
И сред тях гениален,
Рихтер с порив крилат
вдига детския ален -
като чиста кръв цвят.


ДИАГНОЗА

Медиците в недоумение
мълчат и вдигат рамене.
Каква е тази болест в мене?
Защо така съм променен?
Защо от всичко ми се гади
и страшно ме боли глава?

Един приятел ме предаде
и аз съм болен от това.

Знам, тази болест е лечима,
щом са останали край мен
другари верни и любими,
щом се събуждам всеки ден.
Знам, тази болест е лечима,
но не лекува се страхът,
че още скъпи хора имам
и могат да ме предадат.


РАВНОВЕСИЕ

На Л. Р.

Обичта ми неканена
не те сгря като пролетен вятър.
Но и твоята хладност
не обгърна сърцето ми в скреж.

Знам - безсилен съм аз
да пробудя към мен любовта ти.
Както ти си безсилна
към теб любовта ми да спреш.


ЕЛЕГИЯ

Тази пролет е както предишните.
Първо стопля ни с вятър южняк.
После с бял цвят накитила вишните,
тя тъжи за стопения сняг.
Колко често се сменят сезоните!
Колко бързо отлитат? Къде?
Днес цъфтят, утре жълти са клоните.
Тази пролет за мен не дойде.


ТРАДИЦИЯ

Днес е празник и от обич хората
правят си един на друг подаръци.
Ти ми подари червено вино.
Аз ти подарих червено цвете.
И с еднаква радост се зарадвахме.
Виното е цвете за мъжете.
Цветето е вино за жените.
Все така било е и ще бъде
винаги - додето свят светува.