МОЯТ СВЯТ

Ангел Каралийчев

Две топли очи

- Ела, синко, ела сам, бабиното момче, да те гълча.

- Толкова години не сме се виждали, бабо. Затуй ли се срещнахме?

- Ти, чоджун, защо си писал, че кога съм мела черквата, била съм уж намерила една жълтичка. Ох, баба, като ме заяде попа: „Да я дадеш таз пара.” И тъй му думах, че не съм нищо намирала, и инак му хортувах - не вярва. „Ти - кай - си я скрила, ама на оня свят има да патиш. Чак от второто пришествие един дявол ш’ти набива гвоздеи в ръката с ей такъв чук”. Ох, чедо, тоз нашия поп е полудял! Аз златно нещо не съм виждала за пощявка от н’ам кои години, пък той…

- Бабо, бабо, че то беше само една приказка.

- Приказки, синко, ама такива приказки по-добре да не ги разпряваш пред попа.

Баба Тиша дигна очи към мене и ми стопли сърцето: две топли очи от миналото, очите на покойната ми майка.