ПАТРИАРХ ХЕРМОГЕН. ПОСЛЕДНАТА ГРАНИЦА

Иван Таляронок, белоруски политолог и икономист

превод: Литературен свят

На 25 май Руската Църква отбелязва паметта на свети Патриарх Хермоген.

В много цивилизации ролята на национален елит се изпълнява от аристокрацията. Английските перове, японските самураи, индийските раджи определяли пътя на своите страни и вдъхновявали народите за съдбоносни постъпки.

В православната цивилизация национални елити от аристокрацията не се получава. Нашата аристокрация през цялото време гледа встрани.

Белорусите и украинците изобщо са изгубили цялата си аристокрация. Всички потомци на знатни родове са се ополячили, променили са вярата си, станали са
Румънците и българите техните светски вождове неведнъж са ги вкарвали във враждебния на православния свят лагер, превръщали са своите страни в играчки ту на французите, ту на германците.

И в Русия проблемите са същите. Баден-баден или Кан през цялото време са по-мили на нашата знат, отколкото Куликово поле или Суздал. В тези кръгове е прието да се кичиш със своя европеизъм, а да се срамуваш от «невежата» Русия.

Но в Русия има още една група, която може да се отнесе към националния елит (не по властно-имуществен, а по духовен ценз): това е православното духовенство начело с Патриарха.

Онази роля, която е играла духовенството в майчината по отношение на Рус Византийска цивилизации, се е проявила в Русия. Именно свещениците в повратите на националната съдба демонстрират такава устойчивост, която спасява Рус от асимилирането й от чужда култура, чужда цивилизация.

Най-известният пример за такава устойчивост е Патриарх Хермоген.

Ние, живеещите сега, наивно смятаме, че именно нашето време е тържество и триумф на Запада. Нищо подобно. В началото на седемнадесети век Западът е бил в положението на победител. Тогава още не ги е имало смуглите азиатски и африкански преселници, изпълнили улиците на европейските градове. Обратно - бледоликите колонисти се появявали във всички краища на света, поставяйки на колене все нови и нови народи.

Но най-скъпоценната награда в световната война за господството на Западния свят изглеждала Рус. Отделил се от останалите, православни Патриаршии, Рим остро ревнувал тяхното право на първородство. Наличието на алтернативна християнска цивилизация, по-точно, не отстъпила от първоначалните Завети на Христа, жестоко тревожило чувството на европейския егоцентризъм.

Поражението на сърбите на Косово поле, падането на Константинопол, окупацията на Балканите се възприемали от Рим като признаци на закономерния край на Православния, Византийски ойкумен.

Оставало да се приключи с Рус, с този мечешки ъгъл, упорито съпротивляващ се в своите гъсти северни гори. Изглеждало, че Смутът е предоставил на латиняните такава възможност - да се свърши с наследниците на Византия, с православните «схизматици» завинаги.

Болярите в Русия, как и подобава на доморасла знат, вече били готови да ударят чело пред полския крал Сигизмунд, да качат на руския трон неговият син Владислав. Основанията за капитулация, да го кажем направо, били много повече, отколкото през деветдесетте: войските на Западния блок не били на Елба, а край Москва. Разгромявайки армията на Василий Шуйски в битката при Клушино, интервентите се подготвяли за последния си удар.

Препятствието се оказала Църквата. Царят в Москва може да бъде само православен - такава била присъдата на Патриарх Хермоген. Когато столичната върхушка открито признала готовността си да полонизира Рус и да качи на престола адепт на западната вяра, свети Хермоген призовал народа към борба.

Затворили го в тъмница, опитвали се да го увещават:
- Делото на Църквата призовава към смирение.
- Всички ще се усмирят, когато в Рус латинският духа няма да го има - отговарял плененият Патриарх.

Опитите да наплашат стареца също завършили без резултат:
- Само от Бога се боя. Благославям всички да бъдат срещу вас и да умрат за вярата си.

Патриарх Хермоген се оказал решаващата, последна граница на отбраната на православната цивилизация на Рус, в която се препънало нашествието. Без неговата устойчивост и вяра Минин и Пожарски щяха да останат самотни герои.

Той починал в тъмницата през 1612 г., погубен от интервентите половин година преди освобождението на Москва. Смъртта му вдъхновила за подвиг хиляди руски хора. Третият Рим се спасил от западното нашествие. А няколко десетилетия след тази победа бил освободен из чуждоверски плен и древният престолен град - Киев.

Патриархът-свещеномъченик Хермоген бил прославен в лика на светиите на 25 май 1913 г., в годишнината от трите столетия на династия Романови, тристагодишнината от преодоляването на Смута.

——————————

http://rusnext.ru/, 26.05.2017