ГЕОРГИ ЗАРЧЕВ – „СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО”

КОТА НУЛА

Вместо увод и посвещение

Това, което сега поставям в началото на книжката си, написах последно. Нулевата кота, без да съм голям експерт в строителството, е нивото на пода на първия етаж на сградата. Аз обаче го правя , когато вече съм готов с грубия строеж на творбата си и може да се приеме, че поставям покрива.
Идеята ми да пиша колонка във вестник изникна след един разговор с главния редактор на „Новинар юг” Божидар Грозев. Трябва да е било на границата на настоящия век с миналия. Даде ми се място на последната страница, която е равностойна на първата. Божидар измисли заглавието на рубриката - „Гражданино!”. Написах няколко неща и се появи моя малка, но вярна аудитория. В един момент обаче се оказа, че имаме разминаване с редакционната политика на вестника. Аз смятах, че трябва да възпитавам читателя, докато Божидар Грозев бе на мнение, че вкусовете на средностатистическия читател (Има ли такъв въобще?) трябва да се налагат на всички. Винаги съм бил автентичен и не съм държал да се харесам на когото и да било. По тази причина се разделихме с „Новинар юг”.
През 2003 г. главният редактор на димитровградския вестник „Ориент експрес” Серьожа Кючуков ми предложи да напиша нещо като пътепис за посещението ми в Япония. Направих го и той излезе в няколко броя. Оттам нататък отново ме примами старата любов да водя колонка и в същия димитровградски вестник ми дадоха място за това. Не знам как съм се справял, но когато съм говорил със собственика на „Ориент експрес” Иван Евлогиев, който впрочем бе собственик и на „Новинар юг”, той ми е споделял, че с интерес следи рубриката ми. Колонката озаглавихме „Ремарките на Зарчев”. Идеята за наименованието бе изцяло моя. Ремарка в буквален превод значи забележка, а аз си спомних как в своите пиеси Шекспир поставя ремарки, за да насочва постановчиците. Когато героят държи някой дълъг монолог, Шекспир обикновено указва: „на себе си” или „настрани”. Идеята ми бе заглавието на рубриката да подскаже и съдържанието на колонката. Това са мои мисли, идеи и възгледи, свързани с актуални или непреходни проблеми на хората, които са казани „на себе си” или „настрани”, но все пак така, че да станат обществено достояние. Впоследствие многократно съм обвиняван в това, че написаното от мен е с егоцентричен характер. Вероятно има основания за такива укори. Все пак следва да се има предвид, че колонката, която водех, бе изцяло авторска. По волята на съдбата съм се докосвал до интересни събития и личности и нямаше как да не ги пречупя през себе си. Може да се спори за основателността на изводите, които правя в ремарките си, но гарантирам за достоверността на всичко разказано в тях.
Продължих да пиша за „Ориент експрес” и след като поста главен редактор на вестника бе отстъпен от Серьожа Кючуков на Атанас Капралов. За кратък период преместих колонката си в „Хасковска Марица”. Отношенията ни с това издание продължиха, докато един от собствениците - Атанас Спасов, не цензурира грубо една от ремарките ми. Уговорката не бе такава. Никой нямаше право да посяга на текста, защото аз носех отговорност за него с името си. Атанас Спасов имаше пълното право да не публикува ремарката, ако не му изнася, но не и да реже парче живо месо от нея. Години по-късно щях да се върна да пиша за „Хасковска Марица” и да водя рубриката „Пледоарии във вторник”, със сюжети от годините, които прекарах като прокурор в Районна прокуратура - Хасково. Димитровградският вестник „Ориент експрес” спря да излиза и така окончателно се разделихме с него. Беше забавен момент, че продължавах да пращам в електронната му поща ремарките си, без да знам, че те вече не се публикуват.
През май 2014 г., ако не се лъжа, Тодор Кръшков ме покани да водя рубрика в електронния сайт „Хасково.нет”, където бе главен редактор. Опита се да ми предложи някакво наименование за рубриката, но накрая и двамата решихме да я направим отново под формата на ремарки. Това беше съвсем ново усещане
за мен. Можех да проверя обратната връзка с аудиторията си. Като гледах брояча, оставах изумен, че ремарките ми се четат от повече от 3000 човека. Кръшков ми се обаждаше по телефона да ме поздрави за успеха на рубриката, докато един ден не ме уведоми, че шефовете му я прекратяват. Предполагам, причината бе, че под материалите ми платени тролове пишеха безсмислици.
Всички ремарки, които съм писал до този момент за различните издания, са без авторски хонорар. Изключения са „Пледоарии във вторник” за „Хасковска Марица”, за които уговорихме с Наско Спасов скромно възнаграждение, от което той плати само половината. Иван Евлогиев направи жест към мен и издаде в малка книжка част от ремарките ми, което приемам за реципрочен жест към моята безвъзмездна епистоларна работа.
Общо взето, това е предисторията на настоящата книжка. Тя включва основно преработени ремарки. Малко съм увеличил вестникарския им обем, окрупнил съм ги, изчистил съм ги от злободневието, на което неминуемо е подчинена една вестникарска колонка, отказал съм се от част от написаните неща и съм направил нови. В началото нямах сериозно намерение да издавам книга. Винаги съм писал седмица за седмица и по този начин по-непосредствено общувах с читателите си. Хора, които обаче пишат по-професионално от мен, като Петър Ангелов, Йордан Нанчев и колегата ми от Пазарджик Хари Хараламбиев, ме импулсираха да седна в студените мъгливи дни на ноември и декември 2016 г. и да направя тази книга.
Разбира се, може спокойно да се приеме, че тя е посветена на хората, за които с любов и признателност съм писал в ремарките си. Но не само на тях. Книгата посвещавам с благодарност на Божидар Грозев, Иван Евлогиев, Атанас Спасов и Тодор Кръшков, които, макар да не са били винаги съгласни с написаното от мен и да не са подхождали непременно честно и достойно към скромната ми личност, ми дадоха възможност да пиша за изданията им и ремарките да видят бял свят.
Накрая трябва да направя уговорката, че посвещавам книгата на още една група хора. Няма нужда да съобщавам имената им, защото те не са толкова значими, но това са моите врагове. Те срещу заплащане или въз основа на една безплатна злоба и омраза са писали и говорили против мен. Но това ме радва, защото, за да го направят, все пак е било наложително преди това да ме прочетат. Така че враговете ми са моите най-верни и ревностни читатели,което винаги ме е забавлявало и ме е карало да се усмихвам.
И така - това е кота нула на книгата ми с ремарки. Или по-скоро нейният покрив, защото в основите й стои надеждата ми, че написаното от мен ще направи хората по-добри, по-честни и по-свободни.


Георги Зарчев. СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО, ремарки. Печатница: “Полиграф Юг” АД, Хасково, 2017 г.