ГИБЕЛТА НА ВТОРИЯ РИМ: НА 29 МАЙ 1453 г. ПАДНА КОНСТАНТИНОПОЛ

Владимир Тимаков

превод: Литературен свят

Двадесет и девети май е траурен ден за цялото вселенско Православие. В този ден под натиска на чуждите орди паднал Вторият Рим. Прекратила своето съществуване Византийската империя, която в продължение на дванадесет века била център на християнския ойкумен. Загубил името си градът, наречен в чест на първия римски император, обявил християнството за държавна религия.

Една от причините за трагедията, довели до 29 май 1453 г., била огромното числено превъзходство на турската армия над защитниците на Константинопол. Армията, събрана от Мехмед Втори (в редиците на която били не само мюсюлмани, но и европейски любители на грабежа), няколко пъти превишавала числеността на населението на града, включително малките деца и старците. За щурма на древните крепостни стени били използвани оръдия от такъв калибър, с които можела да се сравни само създадената пет века по-късно «Голямата Берта». Но даже при двадесет пъти превес на обсаждащите гарнизонът на Константинопол героично се защитавал два месеца, отбивайки много атаки и пристъпи.

Като втора причина определят предателството на западните християни. Разчитайки на тяхната помощ, византийският император убедил константинополския патриарх да приеме уния с католическия Рим, да се откаже от чистотата на Православието и да признае първенството на папата. Но католиците не оказали никаква значима помощ на своите нови единоверци. Венецианският флот стоял в Егейско море, изчаквайки как ще се развие обстановката (точно както и поведението на САЩ във Втората световна война). Останалите европейски държави даже на задействали армиите си. Чудеса от храброст проявили само отделни италиански доброволци, свързани с генуезката и венецианската общини на Константинопол, - но подвигът на единиците нищо не можел да промени.

Унията съвсем не оправдала себе си в светската политика. Обратно, в сакрален смисъл униатски Константинопол изгубил ценността на по-нататъшното си съществуване. Според вярващите Бог е можел да спаси Византия като център на Православния свят - като периферия на католическия свят великият град вече не бил нужен. Затова, когато няколко десетилетия по-късно руският монах Филотей ще напише: «Два Рима паднаха…», под падане той ще има предвид не толкова превземането на Константинопол от турците, колкото сключването на уния с Рим, - след което изпуснатата хоругва на световното Православие вдигнала Москва.

И все пак най-важната причина за падането трябва да се търси в самия Византийски ойкумен. Под натиска и на Изтока, и на Запада Православният свят не проявил необходимото единство. Българи, сърби, грузинци, гърци - всички тези мъжествени и боеспособни в онази епоха народи се оказали разединени пред лицето на завоевателя. Единство нямало и в самата Византия. Не трябва да се забравя, че залезът на империята започнал с първото падане на Константинопол през 1204 г., когато градът бил завладян не от мюсюлманите, а от участниците в Четвъртия кръстоносен поход.

Успехът на западното нашествие бил осигурен от разкола във византийския елит, част от който разчитал с помощта на католическото войнство да укрепи собствените си политически позиции. Поканата на европейски арбитри за решаването на вътрешни династически спорове завършило с разпад на империята за половин век, след което Византия вече не успяла да възстанови силите си.

Трагичните уроци за изгубения за нас Втори Рим са извънредно своевременни. Междуособните разпри в православните народи ни отслабват.

Поканата на западни арбитри за решаването на нашите вътрешни проблеми е пагубно. Да се разчита на западна помощ в случай на чужда агресия е празна мечта. Само единството около ценностите на собствената цивилизация ще позволи да се избегне съдбата на поваления Константинопол.

——————————

http://rusnext.ru/, 29.05.2017