ВЛАДИМИР ЯНЕВ – „ПРОЗРЕНИЯ. ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕАТУРА”

Десетата литературоведска книга на доц. д-р Владимир Янев е предназначена за студенти филолози, учители, ученици, читатели с по-изявени духовни интереси. Сборникът съдържа статии и студии, печатани в авторитетни литературнонаучни издания, като част от тях се публикуват за първи път.
Изследователското внимание е насочено към българските автори от края на ХІХ до края на ХХ век, включени в програмния материал на висшите училища. Предлагат се наблюдения върху създаденото от класически писатели като Стоян Михайловски, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев. Включени са анализи на творби от Йордан Йовков и Атанас Далчев. Важна част от сборника е посветена на естетическия прелом в българската литература от 20-те години на ХХ век и по-специално на постсимволистичните и авангардните предложения на поети като Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Марангозов, Асен Разцветников. Отделено е внимание и на творци като Ник. Вас. Ракитин, Стоян Загорчинов, Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Димитър Димов. От по-новите автори са представени прозаиците Николай Хайтов, Йордан Радичков, Станислав Сивриев, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Георги Марков, Димитър Кирков, Веселин Стоянов. За съжаление обемът на помагалото не дава възможност за включване на статии върху съвременните български поети, за които авторът е подготвил за публикуване отделна книга.
Особеност при композирането на книгата е свързана с приложенията след някои от статиите. Част от тези приложения са от фактологично естество (коментар на неизвестни писма на Лилиев, календар на българския авангардизъм, по-пространна информация за руския имажинизъм), докато друга част представя фрагментарни бележки и размисли за Алеко Константинов, Яворов, Йовков, Гео Милев, Вапцаров.
Доц. д-р Владимир Янев е автор на литературоведските книги: “Живея и препрочитам” (1990); “Признати и непознати” (1999); “Христо Смирненски. Маскарадът и Празникът” (2000; ІІ преработено издание - 2008); “Да прочетем заедно” (2002); “Българският литературен авангардизъм” (2002); “Българска литература след Първата световна война” (2002); “Живият разказвач Николай Хайтов” (2007); “Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни” (2008); “Въвеждане на безпределното” (2009).
“Прозрения. Записки по българска литература” е своеобразен отчет на изследователя в края на преподавателската му дейност в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.