СЛОВОТО КАТО СОЛТА НА ЖИВОТА

Лияна Фероли

Методи Джонев: Има толкова за казване, че направо не е за говорене

Поетът Методи Джонев от Кюстендил е автор на 20-ина поетични книги, кои от кои по-оригинални, а стиховете в тях кои от кои по-кратки. Непривичните му стихове в ред или два на цяла страница, дори изглеждат непосилни за някои предубедени читатели.

Сред заглавията на книгите му са: “Буквален човек”, “Барутен неграмотник”, “Живея в себе си предимно”, “Сянка в рая”, „Като Титаник за сламка”, „Просещ думи”, „Поанти”, „Неблагонадежден до поискване”, “Гаври и гаргари”, Надига се”, “Очовечаване”, “Третият закон на Нютон”, “Нощно шкафче”.

Носител на първа награда на националния поетичния конкурс „Биньо Иванов 2010″. Представя творбите си по оригинален начин и ги подарява с автограф на всеки присъствал на представянето им. 13-ата си книга „Едночисленик” представя в двора на кюстендилски храм.

За него думите маркират смисъла в краткостта най-вече. Книгата му “Над” е пример за това как и къде се поставят най-злободневните смислови поанти. За поета Едночисленик - Джонев тлъстините в живота нямат място и в литературата, но аскетизмът, синтезът в духа, пренесени в думите, стават солта в словесната нива и в живота. И точно те отразяват като прозрения скритата същност на битието.

Скоро Методи Джонев навърши 65 години. Споделя, че често се раздвоява между агнето и овена в него, но по-важното за него е било да не се отдалечава и отрича от същината си, а да живее в сговор със себе си.

Почти всеки ден, в студ и в пек, броди из дебрите на Хисарлъка над Кюстендил, изминава по десетина километра и размишлява. Помъдрява чрез оприродяване, по неговите думи. Глаголи си с катерички, със сойки, с боровете…

И смята това за голяма взаимност, за рядката привилегия да сподели словесното им разточителство. А като отговор от негова страна - той мълчи и слуша. Понякога записва нещо, но в повечето случаи - не.

Събужда се със задължителното: “Боже, благодаря ти за чудото!” След това сладостно проумява божественото усещане, че може да прави това, което иска и може. Както и по-върховното, че може и да не го прави. Изобщо не се бои от днешния хаос, защото само ставайки все по-всемирен и хаотичен, щял да премине в някакъв ред.

Първата си книга издава, когато наближава 40-те си години. Съзнателно не се е “оковавал” с веригите на задължителни правила в калъпния им вид. Иначе как биха могли, според него, няколко думи да те стиснат за гърлото, а ти да правиш сметка какъв им е жанрът. Възрастта за него не води задължително до мъдрост.

Иначе човечеството не би се обезчовечило толкова, че дори да няма основателна причина да бъде спасявано, да бъде насърчавано и възпитавано. И ако сам? не си рухне, след като утоли до край ненаситните си и илюзорни щения, ще бъде крайно чудо.

Днешната вакханалия на духовно безхаберие, спъването в унизителното незнание за най-основничките нещица в животеца ни, сякаш ги е нямало никога. Но пък измислени и нарочно лъскави, кичести ценности - колкото искаш, категоричен е Джонев.

Попитан, дали поетът се ражда такъв, той отговаря, че някъде в началото се раждаш поет, а по-късно се самоосакатяваш и се превръщаш в същество, което си пише нещо. Но дали е поезия, могат да го кажат само неизкушените, за какъвто той не се смята.

Господ, според него, посочва твореца и му казва - ори, сей, пиши. Ако си талантлив и се колебаеш - лошо. Ако си бездарен и напорист - още по-лошо. Но най-лошото е, ако си по средата. В този смисъл няма творчески процес, това не е технологична линия за обезпаразитяване на арпаджик, например.

Но има изблици, има зашеметителни изригвания и там някъде под лавата, ако се излюпи късче поезия и засвети пред и за няколко човека, е прекрасно. Окуражително е някак си и сякаш си струва.

Доста множко се нароихме писателите, казва Методи, но не умеем да си отглеждаме и създаваме читатели. А те са най-важните, защото както могат случайно да отворят, така и да затворят, някоя твоя книга. И то завинаги.