Методи Джонев е роден в Кюстендил. Автор на поетичните книги: „Буквален човек” (1989), „Барутен неграмотник” (1991), „Живея в себе си предимно” (1996), „Сянка в рая” (2002), „Като Титаник за сламка” (2006), „Просещ думи” (2007), „Поанти” (2007), „Неблагонадежден до поискване” (2010), „Нощно шкафче” (2011), „Очовечаване” (2012), „Гаври и гаргари”, „Надига се” (2014), „Третият закон на Нютон” (2013), „Едночисленик” (2015), „Над” (2016), “Самодив” (2017), “Прогласи” (2018), “Заекващ мрак” (2020), “Пълнолудие” (2021), “Гъби след дъжд” (2022). Носител на първа награда на националния поетичния конкурс „Биньо Иванов - 2010″. Живее и работи в родния си град - директор на Дирекция „Закрила на детето”.

Публикации:

Поезия:

СМИРЕНИЕ/ брой 95 май 2017

ИЗ „ПРОГЛАСИ” (2018)/ брой 118 юни 2019

ИЗ „ЗАЕКВАЩ МРАК” (2020)/ брой 128 май 2020

ИЗ „ПЪЛНОЛУДИЕ” (2021)/ брой 143 декември 2021

ИЗ „ГЪБИ СЛЕД ДЪЖД” (2022)/ брой 149 юни 2022

За Методи Джонев:

СЛОВОТО КАТО СОЛТА НА ЖИВОТА/ автор: Лияна Фероли/ брой 95 май 2017

ПОЕЗИЯТА - ИЗСТРЕЛ В СЪРЦЕТО НА ТЪМНОТО/ автор: Лияна Фероли/ брой 149 юни 2022