Борис Орлов

превод: Тихомир Йорданов

***
Умира селото и с него - слога.
И не разбирам вече сам
защо в живота си научих много
неща, които и не ща да знам.

Повтарят ми: светът е позитивен.
И съвестни са паралия и голтак.
Но този свят така ми е противен,
че алкохолът не помага пак.

——————————

***
Косите бели са. Изпъкват сини вени.
Приятни ми са труд и красота.
Замислени цветята, посадени,
цъфтят пред пътната врата.

И примирен със участ, с влажно време,
и с миналото, с бъдния товар,
приказвам си с Великата Вселена,
подсетен, че съм нейна твар.