Михаил Вишняков
Михаил Евсеевич Вишняков, руски поет и прозаик, е роден на 2 септември 1945 г. в с. Сухайтуй, Шилкински район, Читинска област. Пише стихове от детските си години. Завършва професионално училище, първите му поетични публикации са в многотиражката „Вымпел” на Сретенския корабостроителен завод. След 1964 г. работи във вестниците „Советское Забайкалье”, „Шилкинская правда” и „Комсомолец Забайкалья”, а от 1970 г. е телевизионен журналист към Читинската телевизия. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1978). Публикува стихове в „Наш современник”, „Москва”, „Сибирские огни”, „Новый мир”, „Сибирь”, „Урал”, „Уральский следопыт”, „Новая литература”, „Полярная звезда”, „Знамя”, „Октябрь”, „Байкал”, „Дальний Восток”, „Охота и охотничье хозяйство” и др. Включен в „Антология на руската поезия на XX век” (2001). Един от преводачите на съвременен литературен език на епичното произведение „Слово о полку Игореве” (Чита, 1995; Москва, 2003), на което посвещава 20-годишен труд. Пише разкази, очерци, есета, миниатюри, повести, произведения за деца. Член на Съюза на писателите на СССР (1978). От 1980 г. до 1989 г. ръководи младежкото литературно обединение „Надежда”, от 1989 г. до 1999 г. е заместник-отговорен секретар на писателската организация, от 1991 до 2000 г. е прессекретар на администрацията на Читинска област, от 1995 г. до 2001 г. е редактор на в. „Чита литературная”. През 2002-2003 г. е главен редактор на в. „Народный депутат Забайкалья”. Автор е на 14 книги с поезия и 2 - с проза, сред които стихосбирките „Славяне” (1975), „Горький зной” (1977), „Багульник на северном склоне” (1977), „Грянул срок” (1980), „Кедровый посох” (1983), „Час багряного солнца” (1985), „Обратная лодка” (1987), „Огонь пролетающий” (1991), „Стихи и поэмы” (избрани произведения, в два тома, 2005 г.), „Проза” (трети том от избраните му произведения, 2007) и др. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (1995). Лауреат на наградата „Михаил Лермонтов” (2006) и др. Автор на текстовете на повече от 50 песни. Стиховете му са преведени на много езици. Умира на 5 юли 2008 г. в гр. Чита, където е погребан. Няколко месеца след смъртта му излиза последната му книга със стихове и поеми „Золотая корона” (2008). От 2009 г. е учредена награда на името на поета.
Публикации:
Поезия:
РЕКА СМЕНИ РУСЛОТО СИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 95 май 2017
Публицистика:
