Александър Горбатов

превод: Литературен свят

Преди 25 години, на 25 декември 1991 г., в 19 часа и 45 минути беше спуснато знамето на СССР от флагщока на резиденцията на ръководителя на Съветския Съюз в Кремъл. Скоро платното беше унищожено, решили са дори да не го оставят като музеен експонат. Самата дата на случилото се - Рождество по западен стил - е символично свидетелство на замисъла и неговото изпълнение.

Изчезна и оригиналът на Споразумението за прекратяването на дейността на СССР, подписано на 8 декември същата година в Беловежката гора от Елцин, Кравчук и Шушкевич, представящи Русия, Украйна и Белорусия.

От името на тази троица Елцин, без да скрива раболепната си радост, тутакси информира тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-старши. Впрочем, за всички детайли на «беловежкия заговор» в последно време беше написано и казано много с всички подробности. Но трябва да се добави едно: скриването на уликите и унищожаването на следите е първият признак за извършеното престъпление.

Главните участници в онези събития - Кравчук и Шушкевич, както и Бурбулис, заемащ преди 25 г. поста Държавен секретар на РСФСР, по покана на Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис” при Харвардския университет на САЩ и редица други организации проведоха цикъл мероприятия зад океана, всякак възвеличавайки собствената си значимост в краха на «Империята на злото» и великата роля за съдбата на света, която е изиграл разпадът на Съветския Съюз.

При това най-емоционален е бил Бурбулис, говорещ там за СССР като за нежизнеспособна структура от момента  на създаването й, където: «репресиите на системата са станали антропологична катастрофа».

Вече завърнал се в Русия, той с някакъв идиотски възторг тържествуваше в интервю за телевизионен журналист, че е горд с участието си окончателното унищожение на една от най-зловещите държавни системи в цялата история на човечеството. Видът му в този момент много приличаше на Кашчей от филмите на известния режисьор-приказник Роу. Да, понякога историята се създава не само от велики хора, но и от нищожни личности, оказали се по волята на съдбата на кормилото на властта.

И все пак 25-годишният юбилей се отнася не само към най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ века, но и към създаването на СНГ (на български - ОНД. бел. прев.). А какво се случва вече в наши дни в страните от Общността? За това в СМИ не беше съобщено толкова много.

Някак между другото се споменава само, че само по себе си съществуването на ОНД четвърт век е факт, безспорно, положителен. Действително, да се спори е трудно. Но нека по-внимателно да вгледаме в това, което се случва и какви са тенденциите на развитие в бившите съветски републики.

Ще ни помогнат да се ориентираме в това фактите, взети от редица семинари и кръгли маси, материалите в СМИ, представящи тази тема. И да видим случващото се през призмата на отношението към Русия и към руснаците в новите държави, придобили независимост през 1991 г.

Не е тайна, че практически във всички тези страни рязко се съкрати броят на  руснаците. Вероятно по този показател лидер е Таджикистан, където през 1989 г. нашите сънародници бяха почти 400 хиляди, а сега са малко повече от 35 хиляди - предимно възрастни, престарели и захвърлени от всички хора, доживяващи в нищета живота си в чужбина.

Таджикистан влиза в стоте най-бедни страни на мира, и пак тя е най-бедната страна от ОНД. Но именно тук е построена най-голямата чайна и се строи най-голямата джамия, а Емомали Рахмон сега е не просто, всъщност, пожизнен президент, но има и официална титла - «Основоположник на мира и националното единство».

Но половината от пълнолетното трудоспособно население работи в Русия, и без паричните постъпления от тях да оцелеят хората е просто невъзможно. Но каква е реакцията на властите към този икономически и чисто човешки контакт с нашата страна? Всичко руско и съветско тук се изтласква и премахва от историческата памет на народа. Например, улицата на Героите Панфиловци беше преименувана не толкова отдавна на улица „Панфилов”. За младите тази фамилия вече не говори нищо. А генерал Панфилов 6 години е служил в хорогския граничен отряд, и за борбата си с басмачите е получил тук своя първи боен орден.

Още по-зле стоят нещата с общата историческа памет в Узбекистан. Там вандали-националисти разгромиха паметници и надгробни плочи на починали войни, лекували се в годините на войната в болниците на Узбекистан, най-вече във Ферганската долина. А на надгробните плочи са били не само руски, но и узбекски, татарски фамилии… За полските вандали у нас много говорят в СМИ, а за това, което се върши в тази централноазиатска страна, кой знае защо мълчат. Явно, заради принципите на висшите междудържавни отношения.

Но шампион, ако можем така да се изразим, по изтласкването на всичко руско и, главното, руския език с пълно право може да се нарече Туркменистан. Тук още през 1999 г. беше прието от Народния съвет постановлението «За вечното  утвърждаване на туркменския език и туркменската национална азбука в  дейността на органите на държавното управление, във всички сфери на живота на независим Туркменистан». А в резултат сега дори книги на руски език е забранено да се докарват. Освен това, войната с фашизма в училищните учебници се интерпретира тук изключително в западен маниер, а самите хора се опитват да избягват словосъчетанието Велика Отечествена война.

Знаково явление - дори мемориалът на падналите воини в Ашхабад беше пренесен от центъра на града в покрайнините. Целенасочено се събарят монументи и строежи, свидетелстващи за руската и съветска история. А и да открие свой научно-културен център Русия не успява вече дълги години, въпреки обръщенията по този повод към ръководството на страната на най-високо ниво. А подобни центрове на западните страни тук съществуват вече отдавна и раздават грантове на представителите на местната младеж, интелигенцията  и деловите кръгове.

И други такива примери могат да се посочат. Не навсякъде, разбира се, е толкова твърдо отношението към руснаците и руския свят, както в Туркменистан. Но даже в най-верния ни съюзник - Казахстан - русофобията понякога се промъква на нивото на ръководството на страната.

Например, президентът Нурсултан Назарбаев по време на церемонията по награждаването с наградата «Алтън сапа», говорейки за позитивните промени в годините на независимостта на републиката, каза:

«По време на царска Русия всички бoгатства от земята са се изнасяли, а на нас просто са ни оставяли разкопана земя и са ни карали да гълтаме праха. Даже пътища в страната не сме имали. А сега - видяхте ли каква жп линия пуснахме? А по-рано това го е нямало, защото сме били колония».

Интересно, какви богатства и с какво са се изнасяли от недрата в периода на царска Русия, тъй като изследвания, трябва да се каже, са правени едва в годините на съветската власт? А и пътища, както чуваме, не е имало… Но за местните елити и кланове русофобската кост вече е подхвърлена. И там върху нея се нахвърлят с радост, още повече е от самия лидер на страната. Така русофобията става разменна монета за жителите и елита на просторите на ОНД.

Звучат понякога изказвания на границата на нарушаването на тона и от най-близкия ни съюзник - белоруския батка Лукашенко. Работата не е само в думите - скорошният арест на журналисти от редица руски издания за «тенденциозно представяне» на събитията в републиката е показателен! А през това време тук расте влиянието, явно и скрито, на съседните Полша и Литва.

Социолозите твърдят - запазващият се засега позитивен ресурс за общото съветско минало поддържа само поколението на онези, които са над 45-50 г. За младежите от страните на ОНД всичко съветско престава да носи положителен смисъл и да предизвиква съответните емоции.

И ако Русия не предприеме реални и ясни крачки по укрепване на Общността и засилването в него на фактора на руското ядро - икономическо, културно, езиково, - след 10 години ОНД ще се разтвори във все по-разрастващото се влияние на съседни и далечни държави.

Неслучайно в бюджета на Държавния департамент на САЩ Армения, Киргизия, Таджикистан и Молдова са сред приоритетните цели на това ведомство в страните от ОНД. За последните 2 години финансирането на тези страни от американците е нараснало повече от една трета.

Но не са забравени и другите - Казахстан, Туркменистан, Узбекистан. Най-многп средства, разбира се,  се харчат за Украйна. А в Кавказ по вложенията в сферата на американското влияние лидер е Грузия.

Такава е равносметката от 25-годишния юбилей от черния декември.

——————————

сп. „Молодая гвардия”, № 4, 2017