ТВОРЧЕСКИ АКТ

Лияна Фероли

ТВОРЧЕСКИ АКТ

Любов от думи
и думи от любов.
Все недостатъчни
и неутолими.
Изчистени от старание и контрол.
Изричащи сами себе си.
Непритежаема реалност.
Плътта им изтънява,
прозирно гола-голеничка.
Изпръхтява в синя гълчава.
Думите се любят
с пулса на поетиката.


СВЪРШВАТ ДУМИТЕ

Стене въздухът.
Отекват стъпки на раздяла.
Скоростта е бягство. Лудешко.
Виелицата - думи стихва уморено.
Морето й преминава в дъжд.
А той в последни капки.
А те, преди скрежеца да ги овъгли в бяло,
помахват с ангелски пера за сбогом
и за добре дошло на Поточето - ромон.
Водопадно падащо от небето.
И ръсещо с искриците - Слово.
Идващият Огън.
Светлината ражда себе си.
Прегръща мрака.
С раните му изцелени.
По моста на огнената жажда
идва Животът.


***

Думите ми…
Търсещи себе си
и извора, утоляващ
жаждата им за святост.
Уморени, задъхани,
разпънати, препънати,
изтръпнали мои, от очакване…
Ако можехте да изтупате скрежеца
от себе си и да разсеете пустотата,
да изпълните вакуума на опаковката си
със свежестта на безкрая…
Обрученици мои,
обречени да не стигате
до същността си,
изпращам ви в покоя на самостта,
в която скрита е молитвената светлина.
Там да замълчите глухо и нямо,
докато се изпълните
с предопределеност
и превърнете символа в действие,
мъдростта в щедрост
и тайнството в истина.
Тогава ме докоснете
с крилата си,
макар и в миг на поглед,
дихание или аромат.