Андрей Фурсов

превод: Литературен свят

Мисля, че забраната на руските социални мрежи е още един от признаците за агонията на сегашния украински режим. Работата е там, че този режим и така вече се отдръпна отвъд границите на цивилизацията. Затова вече не е толкова важно: една крачка повече, една по-малко…

Несъмнено, това ще предизвика, включително сред младежта, чувство на сериозно недоволство. Но в това няма нищо учудващо.

Бандеро-нацисткият режим е футуроархаичен режим, и така той ще потъва в архаиката. Освен това, този режим въобще може да функционира само като  анти-Русия. Това е единственото, което може да поддържа бандеровците, но с това дълго не можеш да се просъществува.

Конкретно акцията на Порошенко по забраната на руското интернет-пространство, безусловно, предизвика Безсмъртния полк и в Киев, и други градове на Украйна - защото стана ясно, че земята гори под краката на окупаторите. Но тяхното е безсилна злоба. Признак на тотална импотентност и наближаващ край.

Но все пак не може да се откаже на нацистките укри последователност. Както завикаха и заподскачаха на Майдан «Москаляку на гілляку» и «Бить русню», така и продължават по всички направления. Тук остава само да се цитира нашият баснописец Крилов: «Ти всичко ли изпя? Тогава иди да потанцуваш».

Да подскачат е единственото, което остава на децата на майдана, нищо повече. Разрушена икономика, постепенна изолация. Говорих със сериозни европейци от политическите кръгове - те са просто в ужас. През 2014 г. те не са разбирали с кого започват игра.

А сега Украйна е като онзи куфар без дръжка: и да се носи е тежко, и да се хвърли е жалко, и Русия не иска да го мъкне. Въобще, разбира се, ситуацията в Украйна е незавидна - та тя вече практически на никого не е нужна. Тя е необходима само като плацдарм срещу Русия. Но безполезния плацдарм омръзва на неговите господари (не формалните, а реалните, които са зад океана).

Украйна е оставена от господарите на световните пари, глобалистите, в ролята на бултериер, хапещ Русия. В какво е ролята на Русия в такъв случай, ако се повярва, че всичко се управлява отвън?

Ние с вас прекрасно знаем, че никакво световно правителство няма, има различни центове на силата. Но е истината е, че политиката на Русия след Крим по отношение на украинските работи е доста вяла. Дълбоко съм убеден, че не трябваше да се признава режима на Порошенко - това беше грешка. Не трябваше и да спираме някога там, където спряхме.

Тук допускам, че ние можем да не знаем нещо, но да не се знае - не означава че този курс е абсолютно верен. Според моя вкус, моя темперамент и според знанията, които имам, смятам, че курсът на Русия трябваше да бъде значително по-твърд. Най-малко, не трябва да се озъртаме какво ще кажат на Запад, защото все едно на Запад нищо добро няма да кажат.

Условно казано, ако бяхме взели Донбас, Западът изцяло би го преглътнал. Нещо повече, дори ако сега бяхме заели Прибалтика, Западът и това би преглътнал - би покрещял и би се успокоил. Линията на Европа за Запада преминава през Берлин. Ето това е сериозно. Всичко останало господарите на световните пари не смятат за Запад и Европа. За тях Европа завършва някъде по линията на Берлин, в най-добрия случай Краков, но дори не Варшава.

За човешкото измерение на забраната на руския интернет. От двете страни на границата хората са лишени от възможността да общуват с роднините си. по-рано мнозина бяха лишени от възможността да посещават родовите си гробища в Украйна. Но количеството мъка и народните беди - значат ли те днес нещо в решенията на политиците?

За онези, които наричат господари на историята или господари на световната игра, човешката мъка изобщо нищо не значи, защото нормалните хора, които са потънали в нещастие по жизнено важни поводи, те не смятат за хора.

А от гледна точка на това, което като цяло се случи с Украйна, от гледна точка на онази кръв, която беше пролята - тази история с прекъсването на интернета е просто още една голяма лъжица катран в кацата с мед…

Работата е там, че кацата и така вече е препълнена. Кога тя ще се препълни дотолкова, че може да се очакват някакви промени? Не знам. Това не знае никой. Живеем в много специфично време и историческите аналогии тук не действат.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна» | RusNext.ru, 19.05.2017