В КАКВО СЕ СЪСТОИ БЛИЗКОИЗТОЧНАТА СТРАТЕГИЯ НА САЩ?

Николай Бобкин

превод: Литературен свят

На 17 май Камарата на представителите в Конгреса на САЩ гласува за въвеждането на санкции срещу «всички, които са свързани с хуманитарната криза и кризата на сигурността в Сирия».

Именно така коментира това решение на американските законодатели The Hill, споменавайки сред тези, по отношение на които се планира да се въведат ограниченията от страна на САЩ, «хора, имащи финансови отношения със сирийското правителство или компании, контролирани от режима».

Тук се цитира спикерът от долната палата Пол Райън, който не оставя съмнения, че конгресмените не споделят мнението на президента Тръмп за целесъобразността от взаимодействие с Русия в борбата с терористите, водещи война с Дамаск.

«Престъпленията на Асад против човечността не могат да останат без отговор. С тези нови санкции ние ще продължим да затягаме гайките на сирийския режим и най-изтъкнатите му привърженици, включително Иран и Русия» - е заявил Пол Райън.

45-годишният спикер на Камарата на представителите е известен като твърдокаменен привърженик на консервативната линия в Републиканската партия, обявил се на изборите за президент срещу кандидатурата на Доналд Тръмп.

Райън сам разчиташе да влезе в Белия дом като вицепрезидент на Мит Ромни, но не успя. Сега на поста лидер на републиканското мнозинство в долната палата на конгреса той не толкова помага на президента да решава проблемите, колкото създава нови. Сирия е само един от тези проблеми.

Известни са също така антииранските инициативи на Райън и страстта му към частно разследване на «руската намеса» в резултатите от гласуването на президентските избори.

Ръководените от Райън конгресмени от Републиканската партия единодушно подкрепиха предложението за въвеждането на нови санкции срещу Сирия и нейните съюзници, разработени от техния политически съперник, главния демократ в комитета по външни въпроси на камарата на представителите Елиът Енгъл.

Авторът на законопроекта не скрива, че се е опитал «да попречи на руските и иранските усилия да подкрепят режима на президента на Сирия Башар Асад». Без да споменава директно Москва и Техеран, Енгъл предупреждава: «Ако вие се занимавате с бизнес с Асад, кръвта на сирийските хора е по вашите ръце и вие ще попаднете под тези санкции».

Според тази логика санкциите трябва да се разпростират и върху всички страни, оказващи хуманитарна помощ на Сирия. От ноември миналата година по споразумение с ООН учрежденията, занимаващи се с оказване на хуманитарна помощ на сирийска територия, имат право да внасят в страната продукция, със задължително нотариално заверен документ от посолството на Сирия в страната-производител.

Чрез такива доставки по линия на ООН, от 2014 г., с хранителни продукти ежегодно се обезпечават повече от два милиона сирийци.

При това в конгреса не казват нито дума за сирийската въоръжена опозиция, основа на която, както и преди, са терористични групировки.

Те, според американските законодатели, не са съпричастни нито към хуманитарната катастрофа в страната, нито към гибелта на много хиляди сирийци, нито към провала на всички договорености с Дамаск.

На Капитолийския хълм ролята на тези групировки в Сирия се разглежда само от гледната точка на тяхната незаменимост за война с правителствените войски.

Това, че американските конгресмени се стремят към свалянето на Асад, е несъмнено; приетият на 17 май законопроект е насочен именно към това и в случай, че бъде одобрен от сената той ще постави пред президента въпроса за отказ от рекламираната от администрацията на Тръмп активизация на борбата с тероризма в Близкия Изток.

Че САЩ се движат в тази посока, сочи и американската позиция по преговорите със сирийската опозиция, шестия етап от които е тези дни в Женева.

Стюарт Джонс, изпълняващ длъжността помощник-държавен секретар на САЩ за Близкия изток, на брифинг в Държавния департамент на 15 май демонстрира шокирало журналистите виждане за сирийския проблем.

Според него Асад е виновен в неспазването на международното право във въоръжения конфликт. Естествено, в нарушаване на законите при водене на война Стюарт Джонс обвини и съюзната на Дамаск руска страна.

Да се преразказва речта на този дипломат, съветващ държавния секретар Тилърсън как да води отношенията с Москва в Близкия Изток, няма смисъл. По-важно е да се разбере доколко възгледите на изпълняващия длъжността помощник на държавния секретар се отразяват в политиката на президента Тръмп.

И въобще: има ли новата администрация на САЩ близкоизточна стратегия? Въпросът възниква във връзка с това, че в първия ден от преговорите в Женева (16 май) Вашингтон одобри безизходната позиция на противниците на Асад, настояващи като условие за пряк диалог с официален Дамаск съгласието на Асад доброволно и незабавно да напусне поста президент на САР.

Тази позиция изглежда още по-безизходна днес, когато в Сирия се разширяват зоните, контролирани от правителството, част от въоръжените противници на Дамаск участват в процеса в Астана, на значителна територия на страната действа режим за прекратяване на огъня, възражда се нормалният живот в градовете на Северна и Западна Сирия, включително в Алепо.

Какво в тези условия биха могли да означават призивите на американските политици към сирийския лидер да води войната с терористите «по международните правила»?

Според нас, става дума за разработката на «нови принципи» в стратегията на САЩ в Близкия Изток. Предлаганите нововъведения действително са опасни. В частност, може да се посочи доклад, създаден в центъра за двупартийна политика в конгреса от целева група по разработката на препоръки за разрешаването на кризата в Близкия Изток, публикуван през април 2017 г. (Seeking Stability at Sustainable Cost: Principles for a New U.S. Strategy in the Middle East. Report of the Task Force on Managing Disorder in the Middle East. April 2017).

Този документ препоръчва на конгреса да признае, че участието на Русия в близкоизточните въпроси противоречи на интересите на Америка.

На администрацията на Тръмп се предлага да се откаже от илюзиите за партньорство с Кремъл в борбата с международния тероризъм и да се спре с надеждите за скарване между Москва и Техеран.

И най-взривоопасната препоръка на целевата група по разработката на препоръки за разрешаването на кризата в Близкия Изток при центъра за двупартийна политика на конгреса гласи:

«Ако в Сирия и Ирак при сегашните им граници е невъзможно да се осигури стабилност, правителството на САЩ не трябва повече да разглежда въпроса за националните граници като строго табу».

И тук се появява въпросът не към разработчиците от «целевата група» и не към Пол Райън или Елиът Енгъл, а към президента Тръмп и неговия екип: в каква степен отказът от признаване на съществуващите държавни граници в Близкия Изток е част от външнополитическата стратегия на САЩ?

От отговора на този въпрос зависят възможностите за реалното взаимодействие между САЩ и Русия в този регион.

——————————

Фонд стратегической культуры, 18.05.2017