«ВЕЛИКА АЛБАНИЯ» ЗА ВАШИНГТОНСКИТЕ «ЯСТРЕБИ»
превод: Литературен свят
Политологът Виктор Колбановски - за геополитическия проект на САЩ на Балканите и неговите последици за Европа
През тази година светът отбелязва 72-та годишнина от Великата Победа в най-страшната от историята на човечеството - Втората световна война. Но не мина и половин век и през 1991 г. на Балканите заедно с разпада на Югославия избухна нова поредица от военни конфликти. С агресията на НАТО и бомбардировките от 1999 г. на Сърбия и Черна гора завърши двадесети век.
Но 18 години след тези трагични събития е очевидно, че изводи от кървавия разпад на Югославия не са направени и политиката на протекционизъм, която провеждат на Балканите САЩ, НАТО и Евросъюзът не осигуряват безопасност и стабилност в региона. По-скоро обратното, динамиката на събитията в последно време показват, че Балканите са на прага на опасен конфликт, последиците от който могат да бъдат пагубни за цяла Европа.
В края на април в Македония проалбанската опозиция, ръководена от Зоран Заев, в нарушение със съществуващите процедури инициативно избра за председател на парламента бившия полеви командир на проалбанската така наречена «Народно-освободителна армия» Талат Джафери.
В същия ден френският съд освободи обвинения във военни престъпления лидер на косовските бунтовници Рамуш Хардинай, въпреки настойчивите искания за екстрадицията му от страна на Сърбия.
Ден по-късно в Черна гора част от депутатите в Скупщината приеха противоречащото на волята на мнозинството граждани на страната решение за влизане в НАТО.
На първи поглед изглежда някак странно, че представителят на Държавният департамента Хойт Йи, еврокомисари, европейски дипломати при активната поддръжка на Фонда Сорос, а така също западните спецслужби координирано и целенасочено предават дългогодишния и предан привърженик на евроатлантическата и европейска ориентация на Македония Никола Груевски, ръководещ управляващата партия ВМРО-ДМНЕ.
Новият западен фаворит Зоран Заев, лидер на проалбанската опозиция, се обявява за реализация на «тиранската платформа». Бидейки елемент от проекта «Велика Албания», тази платформа предвижда федерализация на Македония, а всъщност - разделяне на страната на албански и македонски сегменти и следващо ускорено влизане на новия (или новите) образувания в НАТО.
Но този сценарий категорично не се приема от самите македонци, които са основното население на страната. Затова десетки хиляди хора излизат на протестни митинги, ежедневно провеждащи се в Скопие и други градове на страната.
Но защо Западът днес подкрепя откровено националистическия проект «Велика Албания», заплашващ стабилността на Македония, Сърбия, целия Балкански регион, а и Европа като цяло?
Понастоящем, за съжаление, във Вашингтон е станала явна промяна на баланса на силите в полза на позицията на «ястребите», отъждествявани със сенатора Маккейн и влиятелното неоконсервативно лоби, наричано «дълбока държава» (deep state). Тези сили работят в логиката на студената война и преследват целта си по създаването на моноцентричен модел на управление на света, контролирано от Капитолийския хълм.
Чиновниците от Държавния департамент на САЩ, определящи балканската стратегия, прекрасно си дават сметка, че «Велика Албания» може да стане своеобразен детонатор и пусков механизъм за европейската дезинтеграция.
Конфликт на Балканите при създаващата се в Европа ситуация може да подтикне Евросъюза към процеса на разпад и ликвидация на еврото като резервна световна валута. За отбелязване е, че последните две обстоятелства прогнозира още през януари кандидатът за поста американски посланик в ЕС Тед Мелок.
Какви могат да бъдат пътищата за предотвратяването на възможен конфликт на Балканите?
Главното условие е балансът на военните сили. Това е сигурен път за намаляването на вероятността от възникването на въоръжено огнище във всеки регионален конфликт. Ако се говори за военен баланс на Балканите, то военният потенциал на Сърбия трябва да превъзхожда общия потенциал на страните - вероятни противници. Такива за Сърбия са две страни от НАТО: Албания и Хърватия, а така също косово-албанските незаконни въоръжени формирования.
За формирането на тези условия трябва качествено и количествено засилване на отбранителния потенциал на Сърбия.
Втори фактор е обществено-политическата консолидация на страната. Нарастващите външни заплахи искат от Сърбия в кратки срокове да осъществи преобразования в икономиката и социалната сфера. Политическата логика на развитието на събитията в Сърбия, като се имат предвид външни и вътрешни фактори, предполага формирането на силна президентска администрация, а така също перспективата на засилването пълномощията на президента.
Третото условие е необходимостта от регионална концепция. Имайки предвид историческата роля на Белград в регионалните, европейски и световни процеси днес, формулирането на главните принципи, определящи взаимодействието между сърби, черногорци, македонци и други исторически близки балкански народи, е крайно необходимо.
Регионалната сигурност, запазването на национално-историческата идентичност и културните традиции, икономическите и редица други фактори определят необходимостта от единен подход.
А възможна основа за създаването на подобна стратегия днес е проектът Б4, предвиждащ създаването на Балканите на извънблокови принципи, укрепването на сигурността и развитието на икономическите връзки.
——————————
Известия, 11 май 2017