(АНТИ)ФАШИСТИ: ГЛОБАЛИСТКАТА АРМИЯ НА ТЕРОРА

Александър Бовдунов

превод: Литературен свят

За симулакъра на съвременния антифашизъм

«Вследствие на сблъсъци между привърженици на Тръмп и антифашисти в Бъркли са пострадали 6 души», «протестите срещу митинга на Марин Льо Пен в Париж прераснаха в масови сбивания», «антифашисти използваха коктейли Молотов на митинга на Марин Льо Пен», «антифашистки групи са подозирани в съучастие към атентата в Дортмунд» - това са само някои от съобщенията в световната преса за последните десет дни, в които така или иначе се споменават групи ляволиберална младеж, наричащи се “антифашисти“. В Русия това движение е маргинално. На Запад е малко по-различно. Там то отдавна е станало органична част от Системата.

Антифашизмът - старият и новият

Съвременният антифашизъм е сравнително младо явление. Като субкултура той се оформи през 80-те, заимствайки символиката и лозунгите от историческите движения, противостоящи на крайно десните в Европа през 20-те-40-те години. При това гръбнакът на новите антифашистки движения беше създаден от анархистите и троцкистите, намиращи се на маргинални позиции в съпротивата на историческите фашистки режими даже по време на Гражданската война в Испания, където ролята на различните радикални елементи сред републиканците беше доста силна. Сталинистките комунистически партии играеха в противоборството с фашистките режими много по-голяма роля, но тях съвременните антифашисти предпочитат да ги обвиняват в “криптофашизъм“. Какво да се говори за консерватори и националисти подобни, например, на Ерст Никиш и Ото Щрасер в Германия или за участниците в движението на Съпротивата във Франция, сред които имаше както леви, така и десни и даже френски националисти. Иначе казано, идейната и историческата приемственост липсва напълно.

Финансирането на антифашизма

Затова пък присъства друга, много по-здрава връзка. С финансовия капитал. Например, действащият в САЩ фонд Tides Foundation, получаващ финансови постъпления от Джордж Сорос, редовно финансира антифашистките групи, включително предизвикващите масови сбивания, като например сблъсъците в Бъркли през февруари тази година, когато антифашисти пребиваха хора, палеха коли и чупеха стъкла на къщи.

«Антирасисткото» движение Black Lives Matter, занимаващо се в по-голямата си част с организиране на масови безпорядки, само през 2016 г. е получило от Джордж Сорос чрез фонда «Отворено общество» и «Центъра за американски прогрес», ръководен от Джон Подеста, 33 млн. долара. Още 100 млн. долара са отделили фондът Форда  и организацията Borealis Philanthropy, създали за тази цел Black-led Movement Fund.

Финансирането на антифашистките и антирасистки инициативи в Европа също е едно от приоритетните направления на дейността на фонда «Отворено общество», в същата степен както и на други американски структури на влияние. Например, същия фонд Форд. Мрежата от европейски организации SOS Racisme, началото на която беше сложено във Франция, първоначално беше създадена от мейнстримните леви по поръка на президента Митеран и Социалистическата партия. Организацията досега в значителна степен се финансира от френската държава. Всички антифашистки мрежи в Европа са свързани или с държавата, или с финансирани от капиталисти благотворителни фондове. Други пари в Европа просто няма. Получава се парадокс, леви и анархисти получават средства от държавата  и капиталистите, тоест от главните си “класови врагове”. Но защо?

Щурмоваците на либерализма

Отговорът е на повърхността: управлението на паричните потоци е необходимо за преориентация на радикалите от критика на буржоазния строй и борба с него към и прояви срещу митичния “фашизъм”. Капитализмът предлага вместо борба с него, да се заемат с борба с идеологически фантоми, както и с противници на същия капитализъм от десния лагер. Това е много удобно, безопасно и изгодно в паричен план.

Новоизпечените идеолози разказват на новобранците, че “фашисти” са всички, за които така или иначе е неприемлив еманципаторския дух на епохата на Просвещението, който не иска да се откаже от всички колективни идентичности, от придържането към традицията, етническа, национална, религиозна, който смята, че мъжът е мъж, а жената - жена, и че семейството трябва да бъде съответстващо, който обича своя народ и неговата история, който вижда в културата не само нихилизъм, но и ценностите на приемствеността и Логоса.

С една дума “фашисти” са тези, които не са съгласни с присвояването на всевъзможни перверзии на статута на социалната норма и правовия закон. За професионалния антифашист всеки здрав уравновесен нормален човек е “фашист”. А с фашиста, както твърдят антифашистите, няма какво да се церемонят. Добрият  фашист е мъртвият фашист. Това ни напомня на нещо, нали?

Проблемът е, че феноменът на фашизма съвсем не е идеологически монолитен. Вече използването на самия термин към различните доктрини от 20-те - 40-те е прекалено опростяване. Разширеното тълкувание на «фашизма» и съвсем лишава понятието от смисъл. Затова пък с него са свързани толкова травматични за съзнанието на европееца асоциации, че въздържането от него като етикет е невъзможно. Наречи идеологическия си противник “фашист”, и масите са на твоя страна. И никой няма да започне да вниква. Главното е само да успееш да изкрещиш заветното ругателство първи. И ще получиш за това грант от едрия капитал и държавната машина.

Западните интелектуалци създават концепцията за «вечния фашизъм» в духа на Умберто Еко, опитвайки се максимално да разширят определението на това явление, за да може в него да се впишат максимално количество опоненти на либералния световен ред, да бъдат делигитимирани по този начин и да се насъскат срещу тях «щурмовите отряди» на антифашистите. Така за “фашисти” бяха определени представителите на всички несистемни дяснопопулистки сили в Европа, от австрийската „Партия на Свободата”, която не помогна някога за разрива с Йорг Хайдер, до френския „Национален Фронт” или „Партията на независимостта на Обединеното кралство”.

Самите антифашисти живеят изцяло според фашисткия принцип «Оставете тази химера съвестта, фюрерът мисли вместо нас». За антифашистите наистина мислят  - обикновено ултралибералните философи от бившите леви. Такива като покойния Андре Глюксман или благополучно съществуващите Даниел Кон-Бендит и Бернар Анри Леви. Последният буквално не излиза от всевъзможни майдани, редовно заявява колко ненавижда (”фашиста”) Путин, и снима документални филми, когато е необходимо да се обоснове американското нахлуване в една или друга страна. Садам Хюсеин, Кадафи, Асад - вие сте “фашисти”! - значи, летим към вас.

Не е известно с какво тези интелектуалци се различават от американските неоконсерватори, тъй като базовите им принципи - разпространение на либералната демокрация по цял свят, сваляне на «тоталитарните» режими, конфронтация с Русия, подкрепа за държавите Израел и САЩ - са едни и същи. Може би разликата е само в това, че неоконсерваторите (също кой знае защо обикновено представени от бивши троцкисти-евреи) обичат Израел и САЩ още повече.

Антифашизмът в служба на империализма

За класическото комунистическо определение на фашизма беше свойствено разбирането му като сложно социално-политическо явление. Затова в него има място и финансовият капитал, като главен спонсор и бенефициент, и се отбелязва империалистическият завоевателен характер на фашизма. Антифашистите нямат работа с такива сложности. Тяхното възприятие на света е плоско, те се задоволяват с клишета и щампи. Иначе биха видели, че между тях и историческите фашисти има нещо общо.

Съвременният антифашизъм не само се финансира от същия финансов капитал, но и е напълно солидарен с агресивната политика на западните страни.  Антифашистите участваха във всички цветни революции, които организира Западът. При това в Украйна, например, в 2014 г. не ги смути присъствието на неонацисти на съседните барикади.

Вземем ли войната в Югославия, Косовския конфликт, бомбардировките на Либия - антифашистите винаги заемат позицията на хегемона и неговото прокси. Те винаги са на страната на САЩ и спонсорираните от тях «въстаници»: от босняците и албанците до ислямските екстремисти в Сирия. Когато е потребно те подкрепят  и националисти, и религиозни екстремисти, когото трябва. Кой тук е “фашист”, а кой не, решава Бернар-Анри Леви.

Характерен пример - антифашистите и Тръмп. Веднага след избирането за президент на САЩ Доналд Тртмп в САЩ и Европа се проведоха многохилядни демонстрации срещу фашизма, ксенофобията и сексизма. Тръмп беше заклеймяван като изчадие на ада, когато се опита «да продаде» на американското общество предложението да се започне договаряне с Русия. Но ето, че същият Тръмп нанесе ракетен удар по Сирия. И къде са всички тези милиони хора с розови шапчици? Няма ги, затова пък антифашистите пребиват излезлия на акция срещу Тръмп alt-right’а Ричард Спенсър. Но постоянно споменаваният Бернар-Анри синхронно с неоконите одобри както ударът с Томахаук по Сирия, така и действията по заплашването на Северна Корея, заявявайки, че “това е мъжествен жест”.

Антифашизмът - това е фашизъм

Съвременният антифашизъм е симулакър, копие без оригинал, той опонира на измисления от самия него «фашизъм», който в действителност липсва. Той претендира за приемственост с «антифашизъм», който не е съществувал, защото има ли нещо общо между немския комунист от 30-те и Кон-Бендит? Атакувайки празнотата, той само спомага за поддържането на вехнещото съществуване на другия субкултурен симулакър - неонацизма, неговия брат-близнак. Най-сетне, той не предлага нищо позитивно. Само да се разрушава, да се мачка, да не се пуска, да се забранява, да се вкарва в затвора.

Типична психология на погромаджии.

Не е учудващо, че антифашистите проявяват практически фашистко поведение. Още една характерна черта на антифашистите е антиинтелектуализмът. Ако десните им опоненти се опитат да организират дискусия или проява, антифашистите предпочитат да провалят мероприятието, но не влизат в диалог и не обосновават позицията си. Друга обща черта е нетърпимостта към носителите на други възгледи. Още една - залага се на физическото насилие и заплахите по отношение на опонентите. Най-сетне, липсата на критическо мислене, не позволяващо да видят в действията на онези, които ги насочват, откровената манипулация. Антифашистите са слепи с едното око: те виждат само псевдо-фашизма и не виждат истинския, онзи, на когото предано служат.

На някого може да се стори странно, но антифашизмът днес е реакционно явление, защитаващо либералната хегемония, либералното статукво и либералните политици. Онези, които не искат нищо да се променя, които се обявяват за привличането на милиони мигранти и намаляването на социалната отговорност на държавата и бизнеса, които подкопават националния суверенитет на своите страни в полза на транснационалния бизнес и плътно са сплетени в международните мрежи на управление.

——————————

https://www.geopolitica.ru/, 13 май 2017