ЗА ПАЛЕСТИНСКИЯ ХУДОЖНИК МОХАМЕД АЛ-ХАДЖ

Ирис Зимбицка

превод: Татяна Любенова

Изкуството не може да съществува само по себе си. То винаги е тясно свързано с политически и исторически събития, така или иначе отразяващо обективната действителност посредством субективните възприятия на събитията от художника, който е непосредствен свидетел на ставащото или вдъхновен от образите на миналото.

Когато става дума за палестински художници, миналото и настоящето губят точните си очертания, сливащи се в единния образ на Обетованата Земя, историята на която по своята наситеност, драматизъм, колоритност, а така също и световно значение в контекста на три доминиращи монотеистични религи (юдаизъм, християнство и ислям), и до днес завладява и интригува любители и професионалисти.

Митът и реалността тук трудно могат да се отделят един от друг - те са част от тази земя и от нейния многонационален народ. Тук са и предполагаемите руини на Соломоновия храм, за изравянето на който отдавна мечтаят археолозите, тук е живял и е бил разпнат Христос, именно оттук, от “благословената земя” (Коран, сура Ал Исра, аят 1) се възнася към Аллах - Мохамед.

Тук, на Свещената Земя, покрита със слоеве прах и времена, още се пазят следите на Салах ад-Дин, за когото Ерусалим е бил мечта и цел през целия му живот. Той не просто превзема Ерусалим, но показва удивителен пример на милосърдие и толерантност.

През вековете за тази земя са отдали живота си стотици хиляди войни. Английският крал от 12 век Хенри ІІ е пожертвал 30 % от кралската хазна за издръжка на тамплиерите - тези воини-кръстоносци, напълно разбити от Салах ад-Дин в битката при Хатин.

На тази земя е неспокойно и сега. Тук са и вярата, и високите идеали, и предаността към родината, и предателството, и жаждата за власт. Тук има ненавист, и най-невероятна любов между представители на враждуващи лагери.

Тук има и отчаяние, и безумна храброст, и низка подлост. Ограждения с бодлива тел, изолирани палестински градове, безнаказани израелски войници по отношение на палестинското население, съществуващи редом с беззащитни палестински жени и деца, подхвърлени всекидневно на унижения, и фантастични палестински “отмъстители”, осъществяващи своите наказателни операции срещу също толкова беззащитни израелци.

Това е свят, в който художникът не може да остане равнодушен, а равнодушието се равнява с предателството.

Мохамед Ал-Хадж е роден през 1982 г. в Либия. Палестинец по произход, той се връща в родината и завършва в университета в Ал-Акса факултета по изобразително изкуство, бакалавърска степен, през 2004 година, същевременно посещавайки няколко ускорени курса по живопис, рисунка и скулптура.

Особено място в творчеството му заемат графиката и стенописът. Той е създател на най-големия релефен стенопис в Палестина под наслов “Корените на моята Родина”.

Творчеството на художника не се ограничава само в един стил, той с удивителна лекота преминава от импресионизъм към абстракция, от време на време експериментирайки и в стила на поп-арта.

Тази гъвкавост в стила му, и постоянният порив да надхвърли установените традиции, се въплъщават в невероятни, потресаващи съзнанието образи, пресъздаващи върху платното палестинските реалии - такива, сюрреалистични и в същото време разбираеми за всички.

Реещата се над домовете жена с националния музикален инструмент Уд върху неголямо квадратно платно е като душата на самия народ, горд и непреклонен, чийто песни никога няма да престанат да звучат в маслиновите горички, сред пустинната пустош, над чистите извори.

Бледото лице на момиче в тъмната стая, вероятно загубило своите близки по време на поредния брутален рейд, в очите на което е застинал ужас. Дълбочината на погледа й пленява, както и майсторството на художника, с такава сила предал най-скритите чувства на младата душа.

Обширно платно, с ширина 120 см., върху което е изобразено само едно дърво (както ни се струва - маслина) и пастир с овце в лъчите на залязващото слънце. Този пасторален пейзаж, в стила на импресионизма, незабелязано ни връща към изворите, към вечността на земята и простичкия, непретенциозен живот на поколения селяни.

На фона на нестихващата агресия между враждуващите групи, разкъсващи Палестина като гладни кучета, тази работа на художника възпява мира и непреходните ценности във взаимоотношенията човек - земя.

Графичното изображение на избуялите макове и плодното дръвче, над което се е надвесила, шепнейки нещо, душата на земята. Името на картината се превръща в поемата на Махмуд Даруиш “Аз съм земята”. Темата за земята е основен фундамент в творчеството на Мохамед Ал-Хадж.

Земята в образа на майката, земята - като възкръстващ от пепелта феникс, земята - като мечта и път на познанието на човека за себе си, като символ на единство, неизменно идващо на мястото на раздора, е нещото, за което си струва животът и за което не е срамно да се умре.

Едновременно работейки над картини и стенописи, Мохамед става член на Асоциацията на художниците в Палестина, в централния сектор на Газа, постоянен член на галериите «Roots» и Paletta Group of Fine Arts.

Неговите картини са показвани на много изложби от национален мащаб. Художникът неведнъж е бил организатор на майсторски класове и общи изложби. Сега преподава изкуство в държавно училище.