АПРИЛ

Георги Константинов

АПРИЛ

Зиме
змиите
заспиват дълбоко в земята -
сплетени в кълба
като корени неподвижни…
Корени на дърво,
което никога не е пониквало,
но е давало плодове.
Когато небето стане
тънко и прозрачно,
когато тялото на земята се отпусне
във светло езеро от свобода,
те излизат -
студени, тъмни, роби на отровата си.
Общият им сън се разплита тихо
на единични дири -
към чуруликането зад скалата,
към шумоленето в храста,
към пътя, който размръзва от стъпки и смях…
Първите цветове могат да закъснеят.
Змиите не закъсняват никога.
Видя ли ги - вече зная:
настъпва пролетта.

(”Една усмивка ми е столица”, 1967 г. )


БЪЛГАРСКА ЕКОЛОГИЯ

Боже, каква метафора
прошумява в ума на поета:
България днес е гора
с безброй бягащи дървета.

Вярно - неведнъж в нея
варварска сеч се е въртяла,
или пожар е беснеел…
Но все пак е тя оцеляла.

Ала сега вижте колко
дървета млади и прави
хукват към хоризонта
и бягат в други държави!..

И се разбягва гората
в най-различни посоки.
Лош ли е тук вятърът?
В тази пръст няма ли сокове?

А старите буки и брястове
тук махат клони печални…
Кой знае - на празното място
май ще поникнат палми.

Април 2017 г.


ОБРАТНО БРОЕНЕ

Стигнах до обратното броене.
Като в НАСА
глас ще прозвучи:
„Десет, девет, осем, седем…”
Времето зад мене ще мълчи.

А пред мене
онзи глас невидим
мойте идващи години ще брои.
Всъщност -
те са лесно изброими.
Полетът небесен предстои…

Уморен от земните завои,
крайна равносметка правя тук:
бях сред свои чужд
и чужд сред свои.
Можеше да имам и живот по-друг…

Колко съм постигнал? И какво съм
пропилял в житейския хазарт?
Вече чувам: „Десет, девет, осем…”
Ще последва
думичката: „Старт!”

И като космическа ракета
ще потегля в синкавия свод -
без да зная: на коя планета
ще намеря
някой друг живот.