ВЕЧЕРНИ СЕНКИ

Георги Костакев

ВЕЧЕРНИ СЕНКИ

Веч се спущат вечерните сенки
над твоите светли и радостни дни,
над нежната златна косица живота
безшумно сребристи снежинка рони.

И скоро цветята, красиви и нежни
на твоята младост, ще свехнат и те…
Безоблачно щастие, дни безметежни
мъчителен спомен ще бъдат и те…

Над скръбните жизнени бездни
угасват звездите една по една…
Разплакани чезнат видения свидни
и кървава капка, и всяка сълза…

гара Керменлий

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1112, 5.05.1932 г.


ВЕЧЕРЕН ЧАС

Затихва в душата ми морна
суетния шум на денят. -
тревогите, грижите тежки -
и всичките болки човешки
кат дим се разнасят и мрат.

Сърцето не тръпне в съблазни,
не страда немощната плът,
над страшните жизнени бездни
сияят просторите звездни
и сочат ми верния път.

По тленния път на земята
измамни миражи трептят,
по вечния път на душата
от низините към небесата
огромни лампади горят.

Кат ехо замира в душата
столикия шум на градът -
разстила се здрач над полята
и нейде далеч в тишината
вечерни камбани звънят…

гара Керменлий

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1115, 10.05.1932 г.