ПРАЗНИКЪТ НА ПОБЕДАТА ЗА НАС Е САКРАЛЕН РИТУАЛ, ОЗНАЧАВАЩ ГОТОВНОСТТА НИ ДА УМРЕМ В ИМЕТО НА ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ

Иван Охлобистин

превод: Литературен свят

Трудно е да си представим, но и в Русия има хора, които не обичат празника на Победата. Когато някои се отнасят равнодушно към него, все пак може да се разбере - не им е дал Господ сърце. Разбира се, трагедия няма. Растително мислене.

Но да не се обича - тук без сърце не може. Вероятно трябва да се уточни какво тези странни хора не обичат.

А не обичат те самия факт, че, според тяхното «авторитетно» мнение, руският народ може да победи. Нещо повече, да победи на сто процента, дори ако за това трябва да пожертва всичко, което има, включително собствения си живот. Явно, това е основната причина за неприемането на празника: по всички начини генетичният боклук иска да оцелее и не може да прости на другите за способността им да превъзмогнат базовия инстинкт в името на свята цел.

Така че какво да се говори за другите, които не се отнасят към нашата велика нация? На тях може само да им се напомни, че ако нашите предци не притежаваха този жертвоготовен дар, тях отдавна нямаше да ги има. Не е имало във фашистка, по-точно нацистка Германия идея някой да остава жив. Освен временно - да успеят да си изкопаят гроба. И украинските младежи, вдигащи «зиг» са комично отрицание на здравия смисъл. А държавите-джуджетата и реликтовите държави, възпрепятстващи празнуването на Деня на Победата, си подготвят тъжната участ да изгубят нашето доброто отношение към тях и да останат насаме с поредния претендент за световно господство.

А той ще бъде. Непременно ще бъде.

Такава е човешката природа, необлагородена от духовен подвиг. Не спят духовете на поднебесната злоба, не могат да простят на човека за неговото право дори на ангелите да дава имена. Провокират към нови Вавилони.

Така че забавните «държави» би трябвало да се държат по-внимателно.

Не трябва да забравят, че при необходимост ние пак можем да ги поставим в коленно-лакътна позиция и ще ги научим да обичам нашата Родина. Знаем, че мнозина от нас няма да доживеят до победата, но именно това и ще я осигури. Затова и празникът на Победата за нас е повече от юбилейно тържество и ден в памет на предците-победители.

Празникът на Победата за нас е сакрален ритуал, означаващ готовността ни да умрем в името на живота на другите, дори ако тези «други» нямат честта да оценят това.

Такива сме, както и нашите предци, - победители.

Имаме честта.

——————————

http://rusnext.ru/, 10.05.2017