ГЛАД

Диа Ангелова

ГЛАД

Стремежът на лисицата да докопа месото,
заложено по капаните на верандата
пак отеква в звънците на вдовстващо стадо.
Някой тази нощ е оръфал овцата
и вълна е късал до месо без пощада.

Някой тази нощ е вилнял като звяра,
подгонен от глад за живот през оградите,
някой в жилите тази нощ оцелявал е
и през жалното блеене кръв е пил със наслада.

Кръговрат милосърден над природата властва -
този глад е прискърбие в сърцебиеща радост.
И животът потича си сутрин пак неусетно
а в полетата веят се останки от жертва.

Тя убива за своите, скрити в гората
дребни жалки лисичета и опашка замята
да им вдъхне надеждата, нежно гладът да притисне
с обич жестока в опърпани бозки от мляко.


***

Борът пуска напролет филизи -
корен забива мощен в земята,
нежно слънце върховете му ближе,
както кравите свойте чада във стадата.

Благост плисва, под лъчи снеговеят
разтопява след себе си даже и мислите
и надежди, и песни се леят -
в страст извират сърцата на птиците.

И кълвачът отмерено по челото на времето
заковава секунди, дирижира симфония,
а ятата развихрени във торнадо от писъци
хвъркат, градят под сърцето на бора
малък завет, далече от хората.


НА ПАВЕЛ СЛАВЯНСКИ

Отекват лунните полета, наслоени
със жаждата на сипки и щурци,
запъплят дрезгаво в артерии и вени
кръвта увличат с песен лека
на хлопатари и звънци.

И вечерта донася призрачна омая
на спомените в пристан чист -
люлее ме града, а селото гадая
копнее ли по мен с разлистен лист.

Жадува ли за мен еленът на върха
по залез боднал слънцето като петле на клечка
дали и ти се спъваш във съня
на луднали полета,
кипящи в песен вечна.