Свидетелството на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер

Максим Кустов

превод: Литературен свят

Едва ли ще се намери на планетата човек, който би могъл с по-голяма или с по-малка степен на достоверност да отговори на въпроса - колко хора в различни страни са унищожили американците с удари от въздуха.

Даже отговорът на въпроса кои именно държави и кога след завършването на Втората световна война са били «демократизирани» от американците от въздуха е извънредно сложен. Едва ли ще се намерят в Пентагона стари служители, способни да изброят всички такива удари, без да пропуснат нито един.

Може би тази задача трябва да се реши постепенно, започвайки от малкото? Преди всичко, трябва да се ориентираме с хронологията на бомбардировките по регионите на планетата.

Например, за начала да се установи точно - кога именно за първи път американските пилоти са унищожили мирни араби?

В тази връзка съществува авторитетно свидетелство на Дуайт Айзенхауер, 34-ия президент на САЩ, командващ войските на съюзниците в Европа в годините на Втората световна.

Ето какво писал той за боевете с немците и италианците в Северна Африка през февруари 1943 г.:

«В този момент времето, което дотогава много ни пречеше в пълна степен да използваме нашата нараснала авиационна мощ, се подобри и всичките ни налични бойни самолети бяха приведени в действие. По време на въздушната операция стана неприятен инцидент, който макар че беше, по общо признание, резултат от липсата на опит на бойните екипажи, все пак свидетелства и за техническите трудности, за които обикновено нищо не е известно на критиците, водещи сраженията от меките кресла на кабинетите.

На група «летящи крепости» беше наредено да нанесат бомбен удар по Касеринския проход. Те излетяха от летището в условията на много голяма облачност. Напълно зависещи в полета от показанията на уредите, те не успяха да намерят обекта на бомбардировката. Когато в края на краищата екипажите решиха, че се намират над целта и хвърлиха бомби, се оказа, че ударът е бил по Сук ел Арба, важен град в нашата фронтова полоса, разположен на повече от сто мили от Касеринския проход.

Сред арабите имаше убити и ранени, на града бяха причинени големи разрушения. Трябваше да действаме бързо, за да избегнем сериозни последици. Ние вече знаехме, че с местното население могат да се урегулират почти всички затруднения по мирен начин, с помощта на парите, а в този случай нашата вина беше толкова очевидна, че аз веднага утвърдих разходи от няколко хиляди долара в подкрепа на нашите извинения пред арабите».

Трагични истории от серията «стана грешчица, моля, извинете», уви, ще се намерят в историята на всички воюващи ВВС. Но грешчица от сто мили и бомбардировка в собствената фронтова полоса е прекалено. По нивото на подготовката на екипажите на американските бомбардировачи, сражавали се в Северна Африка, явно са отстъпвали на летците-изтребители, воювали по-късно в Северна Корея (вж. «Американските пилоти в боя - оценка на нашия ас, свалял ги с десетки», ВПК, 07.04.2017).

На обитателите на Сук ел Арба не провървяло  и с типа бомбардирали самолети.  Стратегическият  бомбардировач Боинг B-17 не напразно наричали «летяща крепост». Неговата бомбена натовареност теоретично достигала до 7900 кг.

За съжаление, Айзенхауер не посочил колко «крепости» са бомбардирали град Сук ел Арба, какви бомби са използвали и колко хора са загинали.  Много е съмнително, че в града е имало някакви сериозни бомбоубежища. Можем да си представим какво се е случило там…

Не написал и колко платили американците за всеки загинал. На мирните жители на Мосул, които сега американците от въздуха всеки месец обработват, би било извънредно интересно да научат.

Разбира се, твърдението, че за първи път американците унищожавали мирни арабски жители с удари от въздуха е именно през февруари 1943 година съвсем не е истина от последна инстанция.

Не е изключено, че друг изследовател ще успее да открие и по-ранен пример на такава «демократизация» на арабите от въздуха.

——————————

«Военно-промышленный курьер», 08.04.2017 г.