ФРАНЦИЯ НЕ Е СПАСЕНА, НО ЗАПОЧНА БОРБАТА СИ ЗА СПАСЕНИЕ

Владимир Тимаков

превод: Литературен свят

В това, че Марин Льо Пен може да победи, вярваха само неудържимите фантазьори. Крилата на фантазиите им бяха разперени след победата на Тръмп, който успя, въпреки прогнозите, да спечели срещу управляващата система.

Срещу Тръмп също работеха водещите средства за информация и бомондът, предвещаваха му поражение социолозите, - но Тръмп спечели. След такъв «черен лебед» изглеждаше, че във Франция също може да се случи всичко. Но чудото не стана.

Не трябва да се забравя, че Тръмп все пак не е съвсем чужд на управляващата система човек - издигна го републиканската партия, влизаща в елитарния политически консенсус на Запада. Макар че е котарак, обичащ да се разхожда сам, но все пак е домашен котарак, в някаква степен и послушен.

И бизнесът му живее от кредитите на Уолстрийт, и около него са проверени от Фининтерна хора. Затова, макар че Тръмп бе хулен, но не с такова настървение като Льо Пен. Храбрата французойка изобщо не би могла да влезе в сметките на истинските режисьори на европейската «демокрация».

Второ, не трябва да се забравя и това, че Тръмп победи много условно. Той не получи мнозинство. Контролираната от Фининтерна преса свърши своето - повече от половината от американските избиратели, начели се от вестниците и нагледали се от телевизионните предавания на антитръмповски ужаси, гласуваха за Клинтън.

Тръмп го спаси само причудливата конструкция на американската демокрация, където по-депресивните, бавно растящи щати по наследство имат по-голям дял в квотата на избирателите, отколкото е техният дял в населението на САЩ. Льо Пен такава двустепенна пирамида не би могла да я спаси - във Франция изборите са преки.

А Льо Пен за Франция е много по-необходима, отколкото Тръмп за САЩ. Америка притежава огромен резерв от устойчивост, в близките десетилетия Щатите нищо не ги заплашва. А Франция заедно с цяла Европа уверено марширува към пропастта.

Още 20-30 години, и, както обещаваше Зиновиев, «от Айфеловата кула ходжа ще вика „Алла!”». За съществуването на френската, немската, британската нация може да се забрави завинаги. В най-добрия случай могат да бъдат наблюдавани техните реликти в някакви национални резервати, както наблюдаваме сега келтите в Уелс или полабските славяни в Лаузиц.

Гласуването за Льо Пен за французина не е политическа прищявка, а опит да спаси страната си. Нейната победа може да има същото значение, както преди тринадесет века победата на франкските воини над армията на Халифата в битката при Поатие.

Днес Франция не успя да се спаси. Електронните лъчи на контролираните от либералната клика телевизионни екрани се оказа по-силно оръжие от пиките и сабите на арабските конници.

Затова пък все повече французи разбират какво трябва да се направи, за да принадлежи Франция и след сто години на техните правнуци. Обърнете внимание на динамиката на гласуване от избори към избори.

През 2002 г., когато във втория тур от президентската надпревара излезе предишният лидер на «Националния фронт», Жан-Мари Льо Пен, срещу него се обединиха всички кандидати и всичките им избиратели.

Получавайки 16,9% на първи тур, защитникът на френските национални интереси на втория етап на гласуването успя да увеличи резултата си само с един процент.

Хората, осъзнаващи необходимостта да се защити Франция от надигащото се емигрантско цунами, бяха изолирана група, своеобразни жители на политическото гето, политически недокосваеми, които бяха отхвърляни от всички останали, попили пропагандата на телевизията французи.

Днес резултатът на Марин Льо Пен в първия тур нарасна незначително - тя събра 21,3%. Затова на втория етап почти удвои резултата си, надминавайки 36%. Това означава, че бариерата, с която господарите на Запада, конярите на западното стадо, смятаха да разделят френските националисти от френската нация, е счупена.

Повече от една трета от французите излязоха извън флагчетата, които внимателно им поставяха, и сега са готови да поддържат исканията на Националния фронт.

В близките десет-двадесет години ще се реши главният въпрос: кой кого? Или Франция ще успее да отхвърли либералния мрак и ще избере национална власт, или Фининтернът преди това ще разтвори френската нация в своята политическа реторта.

Съдейки по скоростта, с която французите проглеждат, те имат шанс за оцеляване.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна» | RusNext.ru, 08.05.2017