Разговор на писателя Виктор Кожемяко с историка Василий Галин

превод: Литературен свят

Почти тридесет години се води масирана антисъветска обработка на съзнанието на хората в нашата страна. Великата Октомврийска социалистическа, както се наричаше тя у нас в съветско време, сега се определя като “преврат”, “катастрофа” и се тълкува като уж основна причина за различните беди и нещастия, преживени от страната в следващите десетилетия.

Открито се опитват да дискредитират народната акция «Безсмъртният полк», посветена на героите на Великата Отечествена война, заявяват, че през 2017 г. «Безсмъртният полк» ще мине под трикольора с имената на Николай Романов, с предателите на Отечеството Колчак, Врангел, Дроздовски, Туркул и други като тях.

Но буржоазната власт не успява да погребе съветската история, да зачеркне от народната памет завоеванията на Октомври, съветските герои и съветския епос.

Лепта в защитата на нашето историческо достойнство внесе излезлият през 2005 г. в издателство “Алгоритъм” голям двутомен  труд под общото заглавие “Тенденции”.

Заглавието не е от най-привлекателните за широкия читател. Но всеки том има свое подзаглавие и тези подзаглавия са много по-въздействащи: том първи - “Войната и революцията”, том втори - “Интервенцията и Гражданската война”. Но най-интересното е кой се е заел днес с такова изследване и до какви изводи стига.

Да, именно в това е същността! И така, за автора. На възраст Василий Галин е млад. По специалност е икономист. По партийна принадлежност е извън партията, т. е. заел се е с историческото си изследване не за да потвърди или да опровергае преднамерени идеологически възгледи. Обратно, възгледа за 1917 г., която той нарича „повратна година в руската история (и в определена степен в световната)”, както за предходните, така и за следващите години на Русия, се е създавал у младия учен в развоя на изследването. Поради липса на предварителна политическа ангажираност, той напълно може да бъде наречен независим.

Още по-важни в днешните условия са изводите на автора за времето, което той открива за себе си. Предлагаме на читателите ни разговора ни с него, разчитайки, че след това мнозина ще се обърнат и към самия двутомник.

Революцията е била закономерно явление

- Василий Юриевич, какво ви накара да се заемете с този труд и какво ви насочи именно към този период от историята на нашата страна?

- Като икономист изследвам перспективите на нашата икономика. А бъдещето не може да бъде разбрано без историята. Октомврийската революция е ключово събитие от миналия век и не може да бъде подминато. След обработка на натрупаните от мен материали, систематизирането им, се появиха тези книги.

- Бихте ли казали накратко какво открихте за себе си в резултат на изследванията ви за този период?

- Преди всичко - че руската революция е била обективно и закономерно явление. И това, че са победили болшевиките, е било абсолютно закономерно.

- Болшевиките начело с Ленин сега се представят като някаква зла за Русия сила. Ето, така да се каже, дошли - и всичко разрушили. А вие как възприемате тяхната роля?

- Ако не са били болшевиките, Русия като държава би престанала да съществува. Такива са били тенденциите, които се развили в нашата страна по онова време. Болшевиките, идвайки на власт предимно с интернационалистки лозунги, станали много бързо в определен смисъл националисти. А по-точно -  действали като истински патриоти. Ленин в речите си вече твърдял, че ние сме защитници на родината и защитаваме социалистическото ни Отечество, че ни трябва велика, могъща Рус. Болшевиките запазили Руската държава и спасили руския народ.

- Спасили Русия… За мен това е безспорно. Но за мнозина, сигурен съм, това ще се стори просто фраза.

- При това неразбираема - след усилената идеологическа обработка, на която хората бяха подложени през всичките последни години.

- Пояснете, моля, в какво се е състояла спасителната за страната мисия на болшевиките.

- Около 1917 г. Русия стигнала до разруха. Световната война довела до абсолютно изтощаване на ресурсите на държавата. В моята работа това е показано с конкретни графики и икономически пресмятания. Мобилизационната натовареност на Русия 4 пъти надвишавала мобилизационната натовареност на Англия за цялото време на участието й във войната!

Когато Германия през 1918 г. достигнала такова мобилизационно ниво, там също избухнала революция.

В Русия отначало станала, както е известно, буржоазна революция. Станала, защото царизмът вече не се справял със ситуацията в страната. Ще посоча такова изказване: “Революцията (Февруарската) беше неизбежна”. Това са думи не на Ленин, а на толкова известния сега Деникин! По-нататък генералът напълно определено пояснява, че “революцията беше резултат от недоволството от старата власт решително от всички слоеве на населението”.

Подобни оценки (отново от страна не на болшевиките, а на техните противници) могат да бъдат продължени.

Философът Николай Бердяев: “През 1917 г. в атмосферата на неуспешна война всичко беше съзряло за революция. Старият режим бе прогнил и нямаше прилични защитници”.

Монархистът Василий Шулгин: “Те - революционерите - не бяха готови, но тя - революцията беше готова. Защото революцията само наполовина се създава от  революционния натиск на революционерите. Другата й половина, може би три четвърти, се състои в чувството на властта за собственото й безсилие”.

Срещу творците на хаоса

- И така, дошло Временното правителство…

- Властта на това правителство, дошло да смени царското, много скоро проявила още по-голямо безсилие пред лицето на натрупалите се огромни проблеми. Не се решавали най-важните от тях - проблемите за земята, войната и мира, мобилизацията на разпадащата се икономика и укрепването на държавността. Може да се каже: в резултат на буржоазната революция по всички линии в страната станало не по-добре, а още по-зле. И довели до това не болшевиките (те изобщо не присъствали в нито един състав на буржоазното Временно правителство!), а гайдаровците и чубайсите на онова време.

- Илюстрирайте, моля, до какво довели страната тогавашните чубайси.

- Основата на Временното правителство била от партията на конституционните демократи (кадети), представляваща интересите на либералната буржоазия. Поддържали ги либералните разклонения на меншевиките и есерите. Буржоазията като победител искала от своето правителство съответните “лаври”: необлагане с данък на военните печалби, свобода на емисиите, неограничено право за придобиване на недвижима собственост, облекчения при получаване на чужда валута. Временното правителство веднага обявило защита на банковата и комерческата тайна, отказало се от мобилизационната национализация на ключовите отрасли в промишлеността, предприета в известна степен дори от царското правителство и тръгнало по пътя на укрепването на фаворитизма. Това било сътрудничество между правителствени групировки и буржоазни организации, на които били предоставени функции да управляват и разпределят продукции и суровини. На искането на социалдемократите за подчиняване на промишленността на интересите на държавата либералдемократите отговорили, че новото правителство, подобно на старото, принципно “няма да приеме” държавно регулиране на промишлеността “като твърде социалистическа мярка”.

- Това ни е познато. Та как иначе, демокрация, свобода!..

- Временното правителство последователно снело всички “недемократични” ограничения на пазара. Така то напълно прекратило предприетите от царското правителство опити за ограничаване на спекулата. Това довело до още по-рязък ръст на инфлацията, която удовлетворявала вече не толкова интересите на държава във война, колкото спекулативните потребности на буржоазията. Тя започнала интензивно да изнася пари зад граница, а “бягството на капитали” послужило като предмет на валутни спекулации за банките.

- Колко съвременно звучи всичко това!

- Горчиво сходство. Буржоазията, както и днес, мислела само за себе си, за своите интереси, а не за страната. Разбира се, резултатите не закъснели.

Ето един пример. Покупателната способност на рублата, която малко преди Февруарската революция на вътрешния пазар била 27 копейки, се понижила през октомври до 6-7 копейки. Количеството на хартиените пари в сравнение с началото на войната се увеличило 12 пъти, при това темповете на емисии за осем месеца при Временното правителство се оказали 4 пъти по-високи, отколкото при самодържавието. Паричната система на Русия практически се рушала и над страната надвиснала заплахата от финансов крах.

Парите напълно се обезценили, страната преминала към натурален стокообмен. Това се случило не при болшевиките! Обещанието на Временното правителство да облекчи бремето на данъците за народа “с по-справедливото им разпределение” не било изпълнено.

Повишаването на нивото на облагане с данъци за капиталистите всячески се бавело, а въвеждането в действие на приетите на 12 юни 1917 г. под заплаха от народно недоволство три данъчни закона (за едновременния данък върху доходите, за повишаването на облагането по подоходния данък и данъка върху свръхпечалбата) под натиска на буржоазните кръгове било прекратено. След това населението престанало изобщо да плаща данъци.

- Един от показателите за унищожаването на държавността?

- Без съмнение. Всичко вървяло именно в такава посока. А властта като че ли това и искала. Френският посланик в Русия скоро след появата на Временното правителство телеграфирал на своя премиер: “Хаосът във военната промишленост и в транспорта не е прекратен и дори се засилва”. Какво се е вършело, да речем, в железопътния транспорт? През 1916 г. локомотивният парк се намалил с 16 процента, а паркът на товарните вагони - с 14. Хаотично използваните пътища не се справяли с превозите. И в тези условия министърът на пътните съобщения на Временното правителство Некрасов, по думите на Деникин, решил да въведе “на мястото на старите лозунги на принуждение и страх (?) нови начала на демократична организация” чрез изборност и други подобни във всички отрасли на железопътното дело.

За последиците от това решение от 17 юли 1917 г. докладвал началник-щабът на Военните съобщения на главното управление на Генералния щаб: “Положението в жп линиите е отчаяно и се влошава с всеки ден. Разпадът на дисциплината, както и в армията, расте. Производителността на работната сила е спаднала рязко… Мнозина от намиращите се на работа на локомотивите работят пряко сили и ако не се вземат мерки по вдигането на продуктивността на работа (ремонт на локомотиви), положението заплашва през зимата с катастрофа”. Ленин по този повод писал в края на септември 1917 г.: “Русия я заплашва неминуема катастрофа. Железопътният транспорт е разстроен неимоверно и ще се разстройва все повече. ЖП линиите ще спрат”.

И благодарение на какво транспортът не спрял? Ще цитирам отново не някой друг, а спомените на Деникин: “През 1919 г. в “Правда” беше публикувана заповед на народния комисар по пътните съобщения Красин, погребал окончателно некрасовите упражнения в областта на самоуправството: “Съществуващата система на железопътното управление… доведе транспорта до пълна разруха… Всички завоевания на революцията са заплашени от унищожение… На мястото на колегиалното, а в действителност безотговорно управление се въвеждат принципите на едноличното управление и повишената отговорност. Всички, от стрелочника до члена на колегията, трябва точно и безпрекословно да изпълняват всички мои предписания. Реформите се спират и навсякъде, където е възможно, се възстановяват старите длъжности и старият технически персонал в централното управление и по линиите”.

Последната граница на самозащитата

- Ето как постъпили с “реформите”!

- Наложило се. Както виждаме, необходимостта от това разбирали дори такива врагове на Октомври като Деникин. Иначе щяла да последва гибел на страната. Така започнали тогава да действат мерките на “военния комунизъм” - мерки принудителни и абсолютно необходими. В името на спасението на разпадащата се Русия.

И така, Октомври бил не разрушение, в каквото постоянно обвиняват болшевиките, а обратно - противопоставил се на разрушението. На неудържимото разрушение на Февруари. Буржоазната революция много бързо банкрутирала, фактически подкопавайки остатъците на държавността и тогава на смяна дошли болшевиките.

- За да спрат нарастващия хаос. И като обединители на разпадналата се държава…

- Бих казал, като последната граница на самозащита на обществото. Той неизбежно трябва да бъде радикален. Болшевиките успели да мобилизират властта и икономиката на страната. Нито царското, нито Временното правителство не успели да направят това, което отбелязали и Чърчил, и американският президент Уилсън, и английският премиер Лойд Джордж…

- Сам признахте, че икономиката в Русия по онова време имала мобилизационен характер.

- Но не до онази степен, която била необходима. А болшевиките осигурили наистина спасителна мобилизация на властта и мобилизация на икономиката.

Само затова Русия се запазила като единна страна.

Сега болшевиките са упреквани за всичко, обвиняват ги в безсмислена жестокост, всякакви престъпления. Ако, например, говорят за продоволствено разпределение, то значи - искали са да погубят селячеството. Но мълчат за това, че принудителното разпределение на храни било за първи път въведено още от царското правителство през 1916 г. А се наложило да прибягнат към него вследствие на продоволствената криза, причината за която се криела в разрушаването на механизмите на пазара по време на войната. Председателят на Думата М. Родзянко писал на царя: “В продължение на три месеца трябва да се очаква крайно изостряне на пазара на храни, граничещ с общоруски глад”.

Но да осъществи продоволствено разпределение царското правителство не успяло, което в значителна степен и станало причина за неговото падане. В началото на февруари 1917 г. Родзянко праща на Николай II записка, в която се говори “за пълния крах на продоволствено разпределение “. Доставянето на продукти в Петроград за януари било само половината от минималната потребност. В заводите имало случаи на самоубийства от глад. Именно липсата и невижданата скъпотия на храни станали причина за масовите стачки и демонстрации, започнали в Петроград на 23 февруари.

- Това продължило и при Временното правителство?

- Още повече се задълбочило! Буржоазната власт абсолютно не можела да справи с жизнено насъщната задача. Преди Октомври министърът на продоволствията С. Прокопович на заседание на правителството категорично заявил, че може да снабдява само 6 милиона души, докато има на дажба 12 милиона. Сравнявайки продоволствената политика на царското, Временното и Съветското правителство професорът от Калифорнийския университет Ларс Ли заключава: “Само болшевиките успели да създадат работоспособен апарат за продоволствено снабдяване…” Разбира се, това станало с неимоверно напрежение на силите и много страдания. Но въпросът стоял така: какво ще причини по-големи по мащаб страдания - използването на извънредни мерки или отказът от тях?

- Като цяло смятате, че мерките са били сурови, но жизнено необходими?

- Убеден съм в това. Радикалността на създалата се ситуация изисквала радикалност на използваните мобилизационни мерки, които били реализирани в политиката на “военния комунизъм”.

Неговите принципи включвали разпределението на продоволствени и промишлени стоки по талони - по фиксирани ниски цени или безплатно. Въвела се всеобща трудова повинност, а в някои отрасли (например, в транспорта) - военно положение, так че всички работници се смятали за мобилизирани. Всички трудоспособни и неработещи от 16 до 55 години били длъжни да се водят на отчет в отделенията за разпределяне на работната сила и били длъжни да работят там, където им наредят.

Това задължение било оповестено през януари 1918 г. с “Декларацията за правата на трудещия се и експлоатиран народ”, а по-късно била включена и в Конституцията на РСФСР от 1918 г. В края на тази година станало нещо обикновено свикването на работници и специалисти в различните отрасли на  държавна служба, както това се правело с наборите в Червената Армия.

- Мобилизационна натовареност имали и другите воюващи страни.

- Да, но нито една - с такава величина като Русия. Тежестта на мобилизационната политика на “военния комунизъм” била обусловена не само от текущата обстановка, но и от разрухата, останала в наследство на болшевиките. Тоест те били принудени да “плащат с лихвите” за неспособността да носят бремето на властта всички предишни правителства на Русия. Освен това скоро след Октомври започнали интервенцията и Гражданската война, които вече съвсем хвърлили страната отвъд границата на оцеляването.

Какво доведе до Гражданската война

- Да се обърнем сега към Гражданската война. Има гледна точка, за мнозина сега безспорна, че Бялото движение е било насочено към спасяването на Русия с лозунга “За единна и неделима!”, а болшевиките искали да разрушат и унищожат Русия, тъй като им били чужди националните интереси. Така ли е наистина?

- Традиционното разбиране на Гражданската война е, че са воювали бели и червени. В действителност в Гражданската война участвали четири страни: червени, бели, интервенти и четвърта страна - руският бунт. Всяка от тези сили преследвала своя цел. Така, чуждите интервенти, пристигнали в Русия, всъщност воювали не за белите. В крайна сметка те воювали изцяло за собствени цели. Чърчил нарекъл бялата армия “нашите наемници”.

- Има ли такова изказване?

- Има го в спомените му. Той пише буквално така: “Би било погрешно да се мисли, че в продължение на цялата тази година ние сме се сражавали по фронтовете за делото на враждебните ни руски болшевики. Напротив, руските белогвардейци се сражаваха за нашето дело”. Ясно казано! И как след това трябва да се възприема патриотизмът на белогвардейците, от който сега е прието да се умиляват?

Много значима сила в Гражданската война бил руският бунт. Селяните, във всеки случай много от тях, след разпада на държавата не искали изобщо никаква власт. Напълно отвикнали по време на безвластието на керенщината.

- Бяхме започнали да говорим, Василий Юриевич, за Бялото движение.

- Кадровите офицери били основата на Бялото движение. Те имали все пак силни монархически корени. Впрочем, както и в Германия: след революцията от 1918 г. много офицери от вермахта останали верни на Вилхелм II.

- Но нима може да се каже, че Бялото движение (след Февруарската революция!) е било монархическо? Нима Деникин или Колчак са били монархисти?

- Не. Говоря за друго. Защо много кадрови офицери се обявили срещу болшевиките? Те по дълг, така да се каже, били за продължаване на войната с Германия. А болшевиките се обявили за мир. Това било първото им принципно разногласие.

- А имало ли е Бялото движение някаква идеология?

- Обща идеология нямало. Няма да открием такава нито при Деникин, нито при Колчак. Имало лозунг “За единна и неделима Русия без болшевиките!” По-нататък тяхната идеология не отивала.

Ако Деникин поне някак се ориентирал в политическите партии, за Колчак и това не може да се каже. Той казвал: отначало да победим болшевиките, а после ще мислим. Едва се е набелязвала много мъглявата идея след победата да се свика Учредително събрание и да се изберат в него представители “от здравите сили на обществото”. А кои са тези “здрави сили” - Колчак не разшифровал.

Между другото, след идването на Колчак на власт част от депутатите от по-рано избраното Учредително събрание, в разгонването на което обвиняват болшевиките, била изгонена зад граница, а друга част арестувана. И в края на краищата те били разстреляни в Омск. По заповед на същия Колчак.

- Болшевиките са обвинявани в разпалването на Гражданската война и съответно във всичките й жертви. Какъв е вашият извод?

- Това е принципен въпрос, тъй като оттук израстват много обвинения. Но болшевиките не са виновни за Гражданската война! Тя е била обективно следствие на създалите се тенденции и била неизбежна в онази ситуация. Твърде различни интереси в различни слоеве на обществото, твърде радикализирано общество, при това въоръжено, разярено от дългата война, твърде била разрушена държавата.

А ако се говори какво довежда до Гражданската война, може да се каже така: либералната буржоазна Февруарска революция. Нищо не оставало, освен да се постави на пътя на извършената от нея разруха твърд централизиран режим.

Деникин, Колчак, Чърчил, американският посланик в Русия Франсис - а и мнозина тогава говорели за това: Русия може да се спаси от окончателно унищожаване само чрез диктатура. Въпрос бил само чия ще бъде тя.

- Явно неслучайно Колчак е бил подготвян за диктатор?

- Белите се опитали да установят диктатура. Преди Колчак претендирал за тази роля Корнилов, после фактически и Деникин, а след всички и Врангел.

Но никой от тях не успял да се задържи. Защото диктатурата се държи не толкова на щикове, колкото на идеите, които те защитават, тези щикове.

Болшевиките дошли с нови идеи. И тези идеи отразявали чувствата, настроенията и надеждите на мнозинството от обществото. Те давали перспектива за развитието му! Затова диктатурата на болшевиките се задържала не толкова с щикове, колкото с идеи. Щиковете воювали за тези идеи, което е признато и от много противници на болшевиките.

Ето как, например, писал Н. Бердяев: “Русия беше заплашена от пълна анархия, анархически разпад… Той беше спрян от комунистическата диктатура, която намери лозунгите, на които народът се съгласи да се подчини”.

- Повече от лозунги. След лозунгите следвали едни или други дела. Наскоро, преглеждайки архива на “Правда” за 1919 г., прочетох бележката: “Колчак призовава селяните да върнат на помешчиците принадлежащите им по-рано земи”. Вероятно това не е могло да вдъхнови селяните да помагат на Колчак.

- Естествено. Имало е указ на Колчак за земеделската политика. И там е казано, че земята трябва да бъде върната на предишните им собственици - помешчиците. Може да се каже, че селяните сами свалили Колчак. Нерядко се е случвало, че първи, както в известната песен, да превземат града партизанските отряди, а чак после Червената Армия.

- Болшевиките са обвинявани в насилие, говорят за червен терор.

- Без определено насилие нерядко в онези условия е било невъзможно да се направи нещо. В условията на Гражданската война към терор прибягвали и белите, и червените, и интервентите, и селският бунт. Пълна лъжа е да се обвиняват в това само червените, само болшевиките. Или най-вече тях.

Ето характерно признание на бившия меншевистки деятел А. Мартинов: “Когато пролетариатът завоюва властта в страната, всички сили на ада се нахвърлиха срещу него и тогава за спасението на революцията терорът стана неизбежен. Но нямаше ли и прекалявания в използването на терора от страна на отбраняващата се Съветска власт? Да, вероятно имаше, но неизмеримо по-малко, отколкото от страна на настъпващата контрареволюция, и безкрайно по-малко, отколкото би имало, ако тази контрареволюция беше победила…” Трябвало е да дойде партия, която иска и може да съзидава. Само болшевиките са успели на основата на своята идеология да укрепят диктатура, която да позволи да се запази държавата, да се запази страната и да се пристъпи към решаването на съзидателни задачи.

Интервенцията, за която мълчат

- Вие вече мимоходом засегнахте интервенцията. Но да поговорим за нея по-подробно. Във всички пропагандистки разговори на трубадурите на днешната власт, посветени на Октомврийската революция и Гражданската война, за интервенцията мълчат, като че ли не я е имало. Разбира се, това не е случайно: тя хвърля твърде сериозна сянка върху онези сили, които се противопоставяли на болшевиките и които сега всячески се опитват да ретушират, разкрасят, облагородят. Не е ли така?

- Съгласен съм. Трябва веднага и еднозначно да се каже: Бялото движение просто физически не е могло да възникне без силна поддръжка отвън. Ако материалното обезпечаване на Червената Армия е било за собствена сметка, то белите напълно, на сто процента, били снабдявани от Англия, Франция и Америка.

- Има ли данни?

- Има и те са посочени в моите книги.

- Какво конкретно?

- Например броя на винтовките, оръдията, танковете, самолетите. Абсолютно всичко се е доставяло зад граница. Частично са се доставяли и продоволствени ресурси. Да кажем, войските, които били на Север, изцяло са се снабдявали с храни и оръжие от англичаните и французите. Те и създали основата на бялата армия там, на Север. Дебаркирали 25 хиляди души чужди войски, а освен това били мобилизирани 25 хиляди от местното население.

- Значи, половината от действащите тук сили са били чужденци?

- Да. В книгата си посочвам също данни, че деникинското движение взело да расте, едва след като започнало масираното му финансиране от същите англичани и французи.

Ако говорим за Колчак, основата на неговата сибирска армия бил чехословашкият корпус - 57 хиляди души.

Този корпус се появил тук още преди пристигането на Колчак и станал центърът, около който се концентрира армията на Колчак. Чехословашките войски били включени в съюзническите войски на Антантата, подчинявали се на нейното командване. Има сведения, че за участието на чехите в Гражданската война в Русия им са били обещани определени дивиденти. Чехите също били снабдявани и въоръжавани от англичаните, французите и американците.

- Известно е, че Колчак официално постъпил на служба в английската армия. Кога станало това?

- В началото на 1918 г. Тогава той бил извън Русия. После англичаните го изпратили да организира сибирска армия. Самият той се наричал кондотиер т. е. наемник, носил английски мундир и колкото и да е странно, се намирал под охраната на английски войски дори в собственото си правителство.

- Сещам се за една частушка от времето на Гражданската война, която сега (също преднамерено, разбира се!) е забравена: „Мундир английски, пагонът - френски, тютюн японски, управник омски”.

- Така и било! Воювали с чужди пари, чуждо оръжие, куршумите им също били чужди - руски куршуми там практически нямало. Интервенцията и Гражданската война от страна на белите изцяло били платени от Антантата.

Искали да блокират, обезсилят, разчленят страната

- А какви все пак са били целите на държавите, намесили се в руските работи?

- Във всеки случай съвсем не “единна и неделима”. Силна Русия изобщо не би могла да бъде в техните интереси. Целта им била съвсем друга! Появила се възможност да завладеят парчета от разпадащата се държава, нейни природни богатства, парчета от огромния руски пазар. И в началото на 1918 г. европейската част на Русия била поделена между Англия и Франция на зони на влияние.

- Къде се занимавали с този дележ?

- На военен съвет на Антантата в Париж. Бързали да използват момента!

Всяка от тези страни имала свой интерес, своя задача. Главната задача на Англия като велика морска държава била блокирането на излаза на Русия към открито море. Та нали 90 процента от руския експорт бил с морски транспорт. Затова трябвало да се създаде верига от държави, които да отрежат Русия от Северно, Балтийско и Черно море. Имало даже идея да се създаде самостоятелна република Коми, начело на която да застане английски офицер.

Французите, финансирайки бялата армия, настоявали в бъдеще да се върнат всички царски дългове. При това заедно с лихвите плюс лихви върху лихвите. Но далеч не само това!

Тъй като се смятало, че Русия ще бъде безнадежно отслабена, Франция се стремяла да създаде алтернатива от изток на вечния си противник - Германия. Оттук планът да се направи велика Полша и Малка Антанта (както сега се създава малко НАТО - бел. рус. ред), която би включвала Румъния, Югославия и други балкански страни.

- Накратко, всяка от нахлулите в Русия държави наистина са имали свой интерес, но за благото на Русия те, разбира се, не са и помисляли.

- Изобщо! Тъкмо обратно. Ето Америка. Тя изглеждала далече. Но в САЩ апологетите на интервенцията призовавали към сваляне на властта на болшевиките като носители на чужда идеология. А всъщност явно личал стремежът да не се изпусне мястото в конкуренцията за пазара. Тоест, ако Русия бе рухнала, нейният пазар щеше да бъде поделен между Англия, Франция, Германия и Япония. Как американците да останат настрана?

- Ясно. Тяхната зона на интереси винаги е там, където има възможност нещо да откъснат, било то Русия или Ирак…

- Във “възстановяването на конституционния строй” в Русия взели участие повече от десет чужди държави. Деникин си спомня, че “при главното командване на Юга бяха акредитирани представители на следните страни: Англия, Белгия, България, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Сърбия, САЩ, Франция и Япония”. Тук могат да се добавят австралийски и фински войски, влизащи в интервенционистките сили на Севера.

При това, ще отбележа, интервентите предпочитали да им се плаща за “помощта в името на високите идеали” веднага и без церемонии. Изнасяли всичко, което можели! Просто грабели. Така за девет месеца пребиваване в Баку англичаните изнесли 450 хиляди тона манган, 500 хиляди тона нефт и т. н. Французите изнесли през Крим около 60 хиляди тона зърно, 13 хиляди тона сол, 5 хиляди тона лен, тютюн и кожи. Евакуирайки се от Одеса, французите превзели 120-те намиращи се там търговски кораби с различно имущество и стоки - тези кораби били девет десети от целия ни търговски флот в Черно море!

- Да, щедро вземали, няма какво да се каже…

- Щетите, нанесени на Далечния Изток, били още по-значителни. Лъвският пай в износа - гори, риба, вагони, речни и морски кораби - отивал в Япония. На Усурийската жп линия подвижният състав бил съкратен от този грабеж повече от два пъти. Северът на Русия дал на британците лен, коноп, смола, манганова руда и т. н. на сума 2 милиона фунта стерлинги, на американците - приблизително 800 хиляди фунта, на французите - 600 хиляди. Щетите, нанесени от интервенцията само на Архангелска област, обхващали повече от 1 милиард златни рубли.

- А можно ли да се сумира цялата щета, причинена на нашата страна от интервенцията?

- Щетата е била сумирана - приблизително. Тя била заявена от съветската делегация на конференцията в Генуа през 1923 г. Там била заявена сумата от 50 милиарда златни рубли, което било една трета от националното богатство на Русия.

Това е само материалната щета, но има и загуби на човешки животи. Русия в Гражданската война загубила повече хора, отколкото в Първата световна.

- Каква цифра смятате за правилна?

- Има няколко гледни точки. Аз смятам, че правилната цифра на преките загуби е 8 милиона. А демографските загуби са 16 милиона души, т. е. това е броят на онези, които трябвало да се родят, но не се родили.

- Може ли всичко това изцяло и напълно да се припише на болшевиките, както се прави днес?

- Подобно обвинение се базира на това, что болшевиките са виновни за Гражданската война. Но те не са виновни, вече казах за това.

Белите обвинявали болшевиките, че са предатели, че търгуват с Родината. Но самите те били на пряка издръжка на западните държави! А интервентите, заедно с които и с подкрепата на които действали белите, се стремели към разчленяването на Русия.

Чуйте какво пише по-късно за своите “съюзници” бившият член на Северното белогвардейско правителство В. Игнатиев: “В тяхната задача влизаше не засилването на Русия, не обединението й, а нейното разчленяване”. Друг член на това правителство - генерал В. Марушевски заключава: “За да се охарактеризира създалото се положение, най-просто е да се смята то за окупация”.

Председателят на руския комитет за външна търговия при Северното правителство П. Калинин в края на краищата охарактеризирал случващото се като “колониално завоевание”.

Така че кой реално се борил за освобождаването на Родината, за единна и неделима Русия? Разбира се, болшевиките.

Величието на Октомври за страната и света

- От всичко, което говорихме с вас, следва: Русия действително била на границата на пълна катастрофа, но не е вината за това в Окомври. Обратно, Октомври и последвалите действия на болшевиките предотвратили унищожаването на страната. Да обобщим, Василий Юриевич: какво все пак била Великата Октомврийска социалистическа революция?

- Тя била същия закономерен резултат от развитието на човешкото общество, както Френската революция или Английската буржоазна революция. Французите, впрочем, някога обсъждали какво била тяхната революция - престъпление или подвиг. Но в края на краищата през 1870 г. приели “Марсилезата” за държавен химн и утвърдили революцията като празник. Ще ми се и у нас да има такова тържество на здравия смисъл.

- При това колкото по-скоро, по-добре! Ето, направиха държавен празник 4 ноември, демонстративно противопоставяйки този ден на 7 ноември. Разбира се,  освобождаването на Москва от интервентите през XVII век е велико събитие. Но не по-малко, а много по-спасителен за Отечеството бил Великият Октомври.

- Според мен, даже от фактите, огласени в нашия разговор, това е очевидно. Великата Октомврийска революция е била колосален принос не само в развитието на нашата страна, достигнала през следващите години невиждани висоти. Това бил и огромен принос на Русия в световната история, в световното развитие на човечеството. И той е не по-малко, а много по-ценен от Великата френска, или английската, или американската революции.

- А можете ли накратко да кажете защо?

- Ще отбележа поне едно обстоятелство. Буржоазните революции в Англия и Франция дали правото на съществуване на нова движеща сила. Това била буржоазната, либералната сила. Точно така социалистическата революция в Русия довела до признаването правото на съществуване на социалистическата сила. Капиталистите до голяма степен били принудени да приемат справедливите искания на трудещите се, и социалистическите партии били признати наравно с либералните. Ако до Първата световна война социализмът се възприемал най-вече като бунт, то сега, когато той се утвърдил в Русия, когато показал какво може да направи, на какво реално е способен, отношението към социализма съществено се променило. Особено това станало очевидно след Втората световна война, когато Съветският Съюз победи в нея.

- Сега отново искат да сведат социализма в масовото възприятие на хората до някакво маргинално, съвершено ненормално състояние. Сега - имам предвид след 1991. Как смятате, ще приеме ли Русия, заедно с натрапвания й отказ от празника Октомври, и отказа от стремеж към справедливост, който също с все сили й натрапват?

- Едва ли.

——————————

„Российский писатель”, 02.03.2017 г.