БРАТСКА МОГИЛА

Валентин Гринер

превод: Йордан Янков

Живях в едно незабравимо село,
притулено на север, в край студен.
В горичката, между брезите бели
зад него тичаше
река Ирпен.

Над нея се люлееха върбите,
приведени под сивите мъгли.
И в селото живееха честито
поети
и рибари,
и орли.

Но загърмя войната… Много стари
и млади доброволци там видях.
… Могилата е до самата гара.
И бронзов часови
стои над тях.

Тук всичко е запомнено и близко.
Тук се родих,
израснах,
възмъжах…
Сега стоя смълчан пред обелиска -
стоя на изпитание пред тях.

И ме пронизват погледите строги.
И си оставам
техен брат и син.
Сто души -
не изглеждат толкоз много.
От всяка къща
просто
по един…