ТРАНСДЖЕНДЪР ИЛИ ЧОВЕК? ТРАНСХУМАНИЗЪМ ИЛИ ХРИСТИЯНСТВО?

Владимир Лепехин

превод: Литературен свят

Световният хегемон отслабва, въпреки своите 140 и повече военни бази по цял свят. Прехвалената му «мека сила» отдавна се е превърнала в бейзболна бухалка, която Държавният департамент размахва надясно и наляво, а «умната сила» просто не се осъществи поради липсата на мозък у американската плутокрация строго в съответствие с руската пословица «сила има ли - ум не трябва». Потъвайки в деградация и губейки авторитет, американските политици се опитват да докажат, че те са «още - охо - какви лидери» чрез акции на заплахи и откровена лъжа.

Понятието «лидер» в превод на руски означава не друго, а «човек, който води някого някъде», като водените вървят след лидера сами, по своя воля. Но САЩ водят света днес само в една посока - към нова голяма война и едва ли много страни горят от желание да вървят след такъв «лидер» към преизподнята.

Друг въпрос е, че едни страни отчаяно се съпротивляват на американското «лидерство» (Сирия, Иран и още двадесетина държави), а други по принуда се правят, че «Вашингтон е нашето всичко!». Заради справедливостта трябва да се отбележи, че има и такива страни (Полша, прибалтийските държави, бандеровска Украина, Косово, etc.), които наистина доброволно, а понякога и с радост прислужват на световния хегемон, но те са малцинство.

Курсът към нова голяма война беше взет от Вашингтон през септември 2001 г., и оттогава пространството на американската експанзия само се разширява. Вероятно нито един сериозен военен конфликт в света от този момент не е минал без провокаторската роля в него на Държавния департамент.

Що се отнася до Близкия Изток, то тук, чрез организирането на «арабската пролет» и пряката агресия (Афганистан, Ирак, Либия, Сирия) САЩ създадоха голям пожар, от която огънят на войната трябваше да се прехвърли в Иран, а после в Русия или в Китай.

Китай се противопоставя на САЩ чрез провеждането на грамотна търговска и финансова стратегия, Русия - чрез укрепването на отбранителния си потенциал и активна външна политика. И докато споменатите страни се държат, Западът не просто отслабва, той деградира.

Да, икономиката на САЩ, както и преди е мощна - тя е по-мощна от руската. Продължава икономическият растеж и в Европа. Квалифицираните специалисти както и преди заминават предимно на Запад, а не на Изток. И все пак деградацията на западния свят набира скорост.

Западните политици са прекалено фиксирани върху високите технологии, смятайки, че технологичното лидерство на САЩ и Европа са панацея на всички проблеми.

В действителност технологиите далеч на са всичко, когато става дума за война и планетарно оцеляване. Във войната, както показва историческият опит, често побеждават не онези, които имат повече танкове и самолети, а онези, които имат конкурентоспособен интелект и дух.

Интелектът - това са по-съвършените от тези на противника, танкове и самолети, а днес още и ракети, подводници, киберсистеми, стратегически въоръжения… Духът - това е способността да се воюва свръх това, на което е способен противникът. В случая с противоборството със съвременния Запад - способността да се воюва не за пари.

Така че при цялата инерция на движението на Запада към висотите на най-съвременните технологии, в хуманитарната сфера на западните страни се наблюдава регрес. Надпреварата на Запада за нови технологии същевременно води до унищожаването на антропосферата. Хомо сапиенс става трансджендър и мечтае за клониране. Божието творение отстъпва място на творението на човешките ръце.

Вземайки функциите на Бога, западните биотехнолози и анонимните им поръчители са принудени да унищожават проявите на Божественото като конкурентна по отношение на себе си същност.

Оттук - тоталната християнофобия, предполагаща не само отказ на западното общество от традиционните ценности, но и стремеж да се унищожи християнството като даденост с всичките му храмове, светини, тайнства, пастори и вярващи.

Именно истинското християнство стана приоритетният враг на Запада под прикритието на военни операции в Сърбия, Ирак, Сирия и в други места, където е съсредоточена ортодоксалната вяра в Христос-спасителя.

От половин милион християни в Ирак за 13 години от началото в него на американската окупация са останали не повече от 100 хиляди! «Братята-мюсюлмани» в Египет взривяват кой знае защо преди всичко коптски храмове. А православните в Сирия въобще станаха главна мишена на тандема на Запада и международните терористи.

Русия (включително Руската православна църква и Световния Руски Народен Събор) е единствената сила, защитаваща единия милион представители на Антиохийската православна църквта, 680-те хиляди привърженици на Сирийската (сиро-яковитска) православна църква, а така също стотиците хиляди - на Арменската църква и други древни християнски вероизповедания.

След влизането в Косово на «миротворците» от НАТО в тази република бяха разрушени от местните албанци повече от 120 православни храма, редица от които със средновековен произход и част от световното културно наследство. Броят на разрушените от терористите християнски (преди всичко - православни) храмове и гробища в Близкия Изток за последните 15 години изобщо надвиши няколко хиляди.

Според плана на световния хегемон в най-близките години в света трябва да останат само псевдо-, квази-, алтер-, и антихристиянски образувания: християнски по форма, но трансхуманистични по съдържание.

Преди две хиляди години човечеството извършва антропологически скок в своето развитие благодарение на създаването на универсална ценностна матрица, фиксирана в Библията под формата на Закон Божи (десетте заповеди).

Днес западните политици се стремят да унищожат истинското християнство, за да се отърват заедно с него от базовата нравствена парадигма, заменяйки я със законите на антихристиянски свят и развързвайки ръцете си за абсолютно всякакви действия.

В началото на 20 века атеизмът беше обявен за прогресивен мироглед, при това привържениците на новата съветска идеология предложиха на света «морален кодекс на строителя на комунизма» като усъвършенствана версия на декалога. През 21 век атеизмът и християнофобията, напротив, стават средство за ликвидирането на християнската етика и рухването на постхристиянския свят в аморализъм, в ново варварство.

Известният руски учен, президент на Центъра на «Курчатовския институт» Михаил Ковалчук в своите статии и лекции твърди, че наличието в Русия на уникални ядрени технологии й позволява да запази държавен суверенитет и висок статут в световната политика.

Действително, техноцентризмът е оправдан в ситуации, когато страната се обърка в своите цели, и не й остава нищо друго, освен да разчита на технологични пробиви. И все пак технопроектите, осигуряващи на едни или други страни не само суверенитет, но и глобално доминиране, не водят към лидерство в областта на атомната енергетика. Главният фактор за конкурентоспособност на водещите държави отдавна е станало управлението на финансовите ресурси и NBIC-технологиите.

Технологиите никога не са били по-високо от духа. Тези две субстанции винаги са се развивали заедно. Напредничавите идеологии са неизменна предпоставка за всички промишлени революция и, обратно: развитието на технологиите предопределят формирането на нови идеи. За да стане Русия истински суверенна страна, на нея й е малко лидерството в едни или други отрасли. Но тук се крие и основната засада: мирогледната деградация в Русия се случва синхронно с общата хуманитарна деградация на Запада.

Човечеството е стигнало до границите на своя индустриален и друг растеж, оттук и разговорите за необходимостта от преминаването на Запада към нов технологичен ред. Между другото, този преход е невъзможен без преразглеждане на всички системи на господстващите в света икономически, политически и други възгледи.

Съвременният свят се нуждае от принципно нова не-западна, но универсална антропоцентрична философия.

Един такъв опит да се извърши поредният антропологичен скок, за да се освободи човека от робския труд, се оказа неуспешен: неоантропите с дедуктивно мислене бяха погубени от масовия потребител.

Днес този потребител, в лицето, преди всичко, на технологично развитите страни, унищожавайки екосистемата на планетата, стигна до изяждане на самото човечество. И в най-близките години нито Доналд Тръмп, нито който и да е друг, няма да могат, а и няма да поискат, както смятам, да спре този процес.

Новият антропологичен скок или поне поврат е възможен само на базата на онази традиционна мирогледна парадигма, която ще преживее антихристиянския апокалипсис.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна», 17.04.2017