Андрей Бабицки

превод: Литературен свят

Обявявайки необходимостта да се разработи за Украйна специална програма от реформи, ръководителят на делегацията на Европарламента в парламентарния комитет за асоциирането на Украйна към ЕС Дариуш Росати, сравни бъдещия проект с «плана Маршал».

По-рано към същата гръмка аналогия прибягна и украинският лидер Петро Порошенко, който заяви, че се надява на помощ от страна на ЕС и благодари на евродепутатите от Литва, които бяха инициатори на Резолюция за оказване на дълговременна помощ на Украйна, единодушно одобрена на Конгреса на Европейската народна партия в края на март 2017 г.

Така че твърденията, в които се споменава известният на всички план по възстановяването на Европа след войната, предложен от държавния секретар на САЩ Джоржд Маршал и влязъл в действие през 1948 г., не са съвсем без основания. Но сравнението все пак куца - по няколко причини.

Следвоенна Германия, станала главен обект на помощта, (по-точно нейната западна част, минала под контрола на съюзниците) нямаше собствено ръководство и се намираше под пълно външно управление, което позволяваше ефективно и бързо да провежда всякакви преобразования.

Днешна Украйна, макар че мнозина я смятат за послушен сателит на Запада, все пак запазва частичен суверенитет.

Не в областта на политиката - в тази сфера Киев е готов в пълна степен да следва указанията отстрани - а в областта, която олигархатът и властите на страната ревниво пазят от странично влияние и контрол.

Сивата зона, където се опитват да не допускат придирчиви и упорити чужденци - е корупцията, собствеността върху която Киев с всички сили се опитва да остави за себе си. Съответно всички реформи, които украинското ръководство не престава да анонсира, в реалността ги «изяжда» корупционната ръжда.

Вторият момент - е дублиращият характер на обявеният план за помощ в реформите. Не е съвсем ясно защо й е на Украйна още една програма за реформи, ако съществуват подробни предписания на МВФ по оздравяването на икономиката. А и даването на финансовата помощ на страната е свързано с изпълняването на пунктовете именно на тази програма.

И, най-сетне, трето. Според «плана Маршал» на европейските страни е била дадена гигантска сума - около 13 милиарда долара. Имайки предвид обстоятелството, че стойността на долара след войната е била в пъти по-висока, отколкото сега, оказаната помощ е била много съществена.

Нищо подобно за Украйна на фона на днешната европейска криза и съмнителността на реформаторската политика на Киев не се очаква.

Ако се сравнят обемите на финансирането на Украйна чрез МВФ, с парите, дадени по «плана Маршал», то помощта ще ни се стори нищожна. Никакви надежди, че някъде в сейфовете на ЕС лежат няколко десетки милиарда долара евро за поддръжката на още една програма, няма, и в обозрима перспектива няма да има.

Въпреки това, има някои политически съответствия между следвоенната ситуация в Европа и днешната в Украйна. По замисъла на САЩ, една от най-важните задачи, които е трябвало да реши «планът Маршал» (и е решил), е изтласкването на членовете на комунистическите партии от всички органи на властта в европейските страни. По такъв начин Америка за дълги години неутрализира влиянието на европейските леви и СССР на цялото пространство на Европа.

Днес в новата геополитическа конфигурация мястото на жупел срещу комунистическата заплаха трайно е заела Русия, срещу която Западът води вече няколко години необявена война. Подкопаването на руските позиции и отслабването на влиянието на Москва в постсъветското пространство е новата цел, която открито артикулират европейските и американските политически елити.

В този смисъл Украйна е идеалният плацдарм, който охотно предоставя всичките си ресурси и сама активно участва в процеса по формирането и тиражирането на образа на Русия като «враг на човешкия род».

Всъщност този образ продължава да бъде единствената стока, която Киев и досега изнася, макар че потребността от нея непрекъснато намалява. Пикът на противопоставянето «Русия-Запад», струва ми се, е минат и поради това, че и Америка, и Европа днес са по-склонни да обръщат внимание на вътрешните си проблеми, отколкото да концентрират усилията си за борба с общия враг.

По гореспоменатите причини - нито икономически, нито политически - новият «план Маршал» не може да съответства на своя първообраз. Украйна няма да получи ударна, масивна помощ, а интересът тя да бъде използвана като инструмент срещу Русия забележимо спада.

Така че имаме работа по-скоро с някакъв аморфен утопизъм, който разбира се, може да бъде изпълнен под формата на нищо незадължаващ документ.

Да се създават нови структури, които биха контролирали развоя на реформите и използването на постъпващите пари, като че за нищо (бюрократичният апарат на Европейския Съюз и така е раздут до невъобразими мащаби) - за това съществува МВФ.

Изобщо би трябвало да се пресметне колко заявления за необходимостта да се помогне на Украйна с реформи, направени от едни или други западни политици, са се въплъщавали в конкретни решения. Смятам, че по-голямата част от подобни декларации, както се казва, са изтекли в пясъка безвъзвратно.

Не всички вероятно знаят, че «планът Маршал» е бил предшестван от «плана Моргентау» на министъра на финансите на САЩ през 1944 г. Той предвиждал разчленяването на Германия, ликвидирането на нейната тежка промишленост. Страната трябвало да стане напълно аграрна.

Сходствата на тази програма с днешна Украйна са много повече, отколкото с «плана Маршал». И явно, че никой отвън особено не й натрапва подобен път на развитие - с решаването на тази задача украинските власти отлично се справят сами.

——————————

Русская весна, 29.04.2017 г.