ХУДОЖНИК

Йордан Сливополски - Пилигрим

В ранни зори художникът Н. Т. сяда на столче пред своя триножник, сложен на улица “Кн. Клементина”, за да рисува църквата Св. Неделя.

Любопитни деца и минувачи се трупат и не му дават мира. С четката си той слага по някое друго петно върху лицата на палавите дечурлига, за да ги прогони.

Слушат се разговори и коментари.

- Няма си работа човекът и седнал да цапа книгата.

- Он е зографин. Бояджия!

- Маке, мое дете по-харно че го изпише.

- И това било нещо. Цял час зяпам и не виждам нищо. Трябва да ми плати за изгубеното време.

- Я ме нарисувай, ей, рисувачо! - вика тлъст бакалин и се изпречва пред платното.

- Поздравявам ви! Чудесен тон. Отличен колорит… - заявява солиден господин.

- Море, оди си у дома! Овде си резил за дечинята - съветва македонец.

Идва стражар пред вдълбочения в работата си художник и му вика:

- Слушай, момче, хайде да си обираш от тук крушите!

Художникът не чува.

- Хей, на тебе казвам! Какво си събрал света. Забранено е на улицата…

Художникът, който дига очи, за да погледне своя сюжет, нервно извиква:

- На мене ли говориш?

- На тебе зер! Събираш нарочно хората… А сега са забранени митингите.

- Марш, марш оттам, простако! Не ми затуляй.

- Какво!… Я върви с мен в участъка. Простак ли? Много съм ги видял като тебе.

Художникът разтреперан от гняв вика:

- Ще се махнеш ли оттам?

Тълпата се намесва.

- Ей, главо! Човекът ум продава тука. Той има билет - обажда се един.

- Да си даде тогава билета. И да не обижда - отговаря стражарят.

- Той е художник. Като тебе муцуна той може да я изпише върху платното.

Докато стражарят се разправя с публиката, художникът привършва картината и си прибира триножника.

Стражарят, който се сепва пред вида на своето началство, застава мирно и му докладва:

- Господин Пристав! Това момче… събира публика и… и ме обижда. Аз го поканих в участъка, а той не иска и да знае.

- Глупак! Той е художник. Ти знаеш ли какво нещо е художник?

- Не мога да зная, г-н Пристав! - и мига с ококорени очи.

- Не можеш, а трябва да знаеш - обяснява приставът. - Художник е човек с дълги коси, голяма черна връзка. В ръцете си носи кутия, триножник, платно или книга, а понякога и столче.

- Този имаше всички неща, но беше остриган и без връзка - поясни стражарят.

- Тогава трябва да е бил фалшив художник. Такива художници може да ги пъдиш.

- Па аз нали ви казувам, г-н Пристав. Това безбожника беше хлапе и видох, че е направило само зян боята. Харно стана, че го нахоках.

- Добре, добре! Гледай си работата.

- Ще се старая, г-н Пристав - отговори стражарят и като замахна ръка към козирката си, сякаш изпъдил досадна муха, той се повлече като пребито псе, влачейки тежката си сабя, която се удряше в калните му ботуши.

——————————

сп. „Българан”, бр. 19, 1919 г.