БИСТРА

Теодор Бисеров

БИСТРА

На Е. Багряна

… Как се любехме, когато
аз пристанах му в нощта:
чуй молбата, майко свята -
възвърни ми любовта!

Та нима не съм красива?
Та нима не тръпна аз
за любов, която слива
две тела в безумна страст?

… Сутрин дворите премитам -
сълзи, сълзи вдън очите;
вече сам-сама заспивам -
гина, крея и унивам.

Майко свята, чуй молбата
възвърни ми любовта!
В сълзи тъна - нощ безсънна…
бие в пътните врата.


ИЗПОВЕД

Та слушай що! - Откраднах ти портрета.
Така: той бе в салона на пианото;
бях сам - и отведнъж сами ръцете
посегнаха, от смътна страст обхванати.

Откраднах го. И ето, че пред мене
сега е той. - И сякаш пее стаята,
иконите въздишат озарени,
и цветовете трепетно ухаят…

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 57, 11. 01. 1930 г.


ОБИЧАМ…

Обичам гората, когато говори
на тъмен, но ясен за мене език,
обичам блестящите в слънце простори,
където пред моите трепетни взори
съзирам Твореца всевечен, велик.

Обичам морето стихийно и бурно,
когато се пени под мойте крака,
обичам очите планински, лазурни,
където Творецът е искрица турнал
от своята чиста, безбрежна душа.

Обичам цветята, нощта и зората,
обичам звездите по модрия свод,
обичам лятото, когато нивята
са тежки и златни, узрели житата -
награда дарява, навеждайки плод.

Обичам и вярвам във хората бедни,
що толкова мразят подобните тем,
и колчем усмихнат ги бърже погледна,
съзирам доброто в челата им бедни
и… вярвам във всичко, дори и във мен.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 69, 5. 04. 1930 г.