СЛУЧКА С АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ

Любомир Дойчев

Някога покойният Александър Батенберг излязъл да се разходи по един селски друм във Варненско. Той бил цивилен и сам.

Среща един селянин и го запитва:

- Как е, чичо, как отива алъш-вериша?

- Ош-беш - отвръща селянинът и си заминава.

Как ще бъде това ош-беш, мисли си князът и решава да попита първия, когото срещне. Среща друг селянин.

- Слушай, байо, какво ще рече ош-беш?

- Ош-беш, демек, чат-пат.

Батенберг и това не разбрал, но решил да пита и другиго. Ето и трети селянин.

- Я, моля ти се, чичо, можеш ли ми каза, какво е това чат-пат?

- Чат-пат, санки, пат кют…

Князът не се решил вече да пита никого.

————

Публикувано под псевдонима Вей-хай-вей.

сп. „Смях”, г. 3, бр. 147, 15 юни 1914 г. Aвторът не трябва да бъде бъркан с неговия съименник - известният писател и изследовател на Левски Любомир Дойчев. бел. ред.